ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 754 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ат. Б. от Т. против решение № 182/7.07.2008 г. по в.гр.д. № 736/2007 г. на Сливенски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на З. У. АД-София сумата 5 721 лв. на основание чл.213 КЗ, представляваща половината от 11 442 лв. заплатени вреди по застраховка Каско на автомобил П. на ЕТ Д. Стоянова, както сумата 1 940.88 лв. лихва за забавено плащане от деня на поканата до 2.10.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноски.
В касационната жалба се твърди, че конкретния правен спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Касаторът не е посочил общия критерий за приложното поле на касационното обжалване – кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени специални критерии-т.1, 2 и 3. Следователно, към общият задължителен критерий в ал.1 следва да се прибави поне един от специалните критерии в т.1, 2 и 3.
Не правният спор, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да е в съответствие с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивното решение в обжалваната част, изключва това решение от обсега на касационното обжалване дори само по тази причина.
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК е представено ТР № 5/5.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК относно спиране на погасителната давност, в чийто мотиви е прието: Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на адм.наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл.413 НПК-ДВ бр.86/2005 г. и чл.222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Разпоредбата на чл.222 ГПК-отм. е възпроизведена изцяло в чл.300 нов ГПК.
Неоснователен е довода на касатора, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл за вината на ответника за настъпване на вредоносния резултат, след като с решение № 461/19.05.2006 г. по приложеното НАХД № 675/2005 г. на Сливенски РС, което е влязло в сила на 13.07.2006 г., се отменя НП № 7756/26.11.2003 г. на РДВР- С. , с което на Ив. Б. е наложено наказание глоба 220 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. и са му отнети 9 к.т. на основание Наредба І-139 на МВР, като незаконосъобразно. Това съдебно решение няма статут на акт по смисъла на НПК-чл.413.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК е представено решение № 3388/5.11.82 г. по гр.д. № 2* г. на І г.о. в което също изрично е посочено, че решението, с което се отменява НП поради липса на нарушение и вина у дееца, не е задължително за гражданския съд. Той е длъжен да събере доказателства по реда на ГПК, да ги обсъди и прецени и въз основа на тях да се произнесе има ли непозволено причиняване на вредите. В случая точно това е направил въззивния съд.
В чл.280,ал.1,т.3 ГПК е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Обаче, такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 182/7.07.2008 г. по в.гр.д. № 736/2007 г. на Сливенски ОС в частта, с която исковете са уважени.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: