ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587
София. 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 550 /2009 год.
І. Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. ООД-София против въззивно решение от 24.10.2008 г. по гр.д. № 3132/2007 г. /в решението погрешно е посочен № на делото 3122/ на СГС в частта, с която се: 1. Осъжда касатора да заплати на Т. Б. Ч. от София сумите: 8 500 лв. на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД ведно със законната лихва, 425 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 2 377.58 лв. на основание чл.64,ал.1 ГПК-отм., 2. Оставя в сила решението от 17.07.2007 г. по гр.д. № 11007/2006 г. на СРС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Т. Ч. сумата 616.80 лв. на основание чл.59 ЗЗД, представляваща платена лизингова вноска за м.януари 2006 г. ведно със законната лихва.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а така също и че тя е неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, наречено молба, се сочи, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и са представени 4 бр. решения на ВКС, като само едно е по чл.55,ал.1 ЗЗД, а другите са по чл.74, 99, 101 и 102 ЗЗД.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Освен това, не решението или казуса, а материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е решен в противоречие със съдебната практиката или да е от значение за развитие на правото.
Действително, съгласно приложеното Р № 1087/6.03.2008 г. по т.д. № 662/2007 г. на ВКС-ТК относно чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.442 ТЗ, при въведени от ищеца доводи и твърдения за неоснователно усвояване на сумата по банковата гаранция съдът е бил длъжен да изследва наличието на предпоставките, обуславящи плащането й. В случая, обаче, твърдяното от касатора неправилно произнасяне от въззивния съд не е в резултат от погрешно тълкуване на мтериалноправните норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Другите решения на ВКС са постановени при друга фактическа и правна обстановка, и в този смисъл са неотносими към обжалваното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
ІІ. Подадена е и частна жалба от Т. Ч. против определение от 28.11.2008 г. по гр.д. № 3132/2007 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм.
Смисълът на чл.192,ал.4,изр.2 ГПК-отм., е възпроизведен в чл.248,ал.3,изр.2 ГПК, където изрично е посочено, че определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Всъщност касае се за частна касационна жалба, тъй като и по ГПК-отм., въпреки че определението е посочено от закона като обжалваемо, то подлежеше на контрол по реда на обжалване на самото решение, съобразно приетото с т.6 на ТР 1/2001 г. ОСГК.
Изведеният в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика и не е от значение за развитие на правото. Доводите за неправилно определения размер на дължимите разноски биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, за частната касационна жалба не са налице предпоставките на чл. 274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
ІІІ. Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 24.10.2008 г. по гр.д. № 3132/2007 г. на СГС в обжалваната част.
Осъжда Я. ООД-София да заплати на Т. Б. Ч. от София сумата 500 лв. възнаграждение за един а. по това производство.
Не допуска касационно обжалване на определение от 28.11.2008 г. по гр.д. № 3132/2007 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: