ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
София. 29.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 434 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. против решение № 228/11.12.2008 г. по в.т.д. № 401/2008 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 12/14.04.2008 г. и допълнително решение от 16.07.2008 г. по т.д. № 31/2008 г. на Силистренски ОС, с което е отхвърлен иска на касатора срещу М. АД-Силистра за заплащане на сумата 52 561.96 щ.д. неустойка за забавено плащане на цената по шеста вноска на приватизационен договор от 3.07.98 г. за процесния период, както и същата претенция за периода след предявяване на иска до окончателното й плащане.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
С обжалваното решение е прието следното: 1. Предявяването на последващ иск за договорна мораторна неустойка за нов период по съображения, че все още няма плащане от длъжника по осъдително решение за главницата, е неоснователно., 2. Ищцовата претенция е възможна само защото страните са уговорили една неустойка без край, която не стимулира ищеца да реализира правата си в изп.процес, но договорната свобода на страните е ограничена от императивните разпоредби на закона, поради което искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че АС се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса, които са били решавани противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК: 1. При предявен иск за реално изпълнение на парично задължение, неизпълнено в срок, следва ли съдът да присъжда като обезщетение за периода от датата на исковата молба до окончателно изпълнение само законна лихва, въпреки, че в договора е уговорено, че при забава в изпълнение на задължението се дължи неустойка. Представени са 6 решения на ВКС и 1 на САС., 2. Допустимо ли е уговаряне на неустойка за забава на парично задължение без край или това е ограничено от императивни разпоредби на закона. Представени са две решения на ВКС. С Р № 34/2008 г. по т.д. № 650/2007 г. на ІІ т.о. е прието, че договарянето на неустойката подневно и без определен краен срок за начисляване не е ограничено от императивни законови изисквания.
Така формулираните въпроси не са относими към предмета на спора, а същото се отнася и за приложените съдебни решения.
Всъщност искът е отхвърлен, тъй като с влязло в сила решение № 40/21.12.2005 г. по т.д. № 58/2005 г. на Силистренски ОС, М. АД-Силистра е осъден да заплати на АСК сумите: 83 750.53 щ.д. представляваща шеста вноска от покупната цена по приватизационен договор от 30.12.97 г., 4 824.03 щ.д. неустойка върху просрочената шеста вноска за периода от 31.12.2004 г. до 5.04.2005 г., предсрочно изискуемата сума 222 000 щ.д. размера на остатъка от покупната цена за седма, осма и девета вноски, ведно със законната лихва и разноски. Настоящата претенция е за неустойка, върху вече присъдената шеста вноска, за следващ период от 6.04.2005 г. до 15.02.2008 г.
Никъде в приложените решения, които се отнасят до размера на неустойката и диспозитивния характер на разпоредбите на чл.86 и чл.92 ЗЗД, няма произнасяне, а и не може да има, че може да се претендира неустойка върху същата главница, и за периода след предишна искова молба, рекспективно датата на решението, с което се уважава искът за главницата и тази главница е присъдена.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на касационно обжалване и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 228/11.12.2008 г. по в.т.д. № 401/2008 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: