ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
София…09.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 651 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. АД- Ш. против решение № 712/26.06.2008 г. по в.гр.д. № 2280/2007 г. на Варненски ОС, с което касаторът, на основание чл.233,ал.1 ЗЗД, е осъден да предаде на Б. пощи ЕАД-София фактическата власт върху процесния недвижим имот, като са присъдени и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор само по касационните основания по чл.281 ГПК, но не и по приложното поле на чл.280 ГПК. Претендира за разноски, но не представя доказателства за направени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС – ППВС, ТР и константна практика. Тук се включват и решенията на ВКС по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК е представено решение № 1153/4.01.2007 г. по т.д. № 733/2006 г. на ВКС-ІІ т.о., с което е прието, че след като ищеца не е доказал твърденията си, на които основава претенцията си за връщане на вещите, т.е. че е предал същите на ответниците, обосновано е прието, че не са налице условия за присъждане на равностойността им по предявения в обективно съединение евентуален иск за заплащане на тяхната равностойност.
С обжалваното въззивно решение подобния въпрос не е разрешен по различен начин, тъй като е прието, че факта на своевременно плащане на наемната цена е индиция за реално ползуване на имота.
Ако касаторът счита този извод за необоснован, той би могъл да се квалифицира, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Същото се отнася и за довода, че неправилно е разпределена доказателствената тежест по чл.127,ал.1 ГПК-отм.
За другото представено решение от 5.11.2003 г. по гр.д. № 600/2003 г. на Пловдивски АС няма данни, че е влязло в сила.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното посочване на законовия текст не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното пале на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 712/26.06.2008 г. по в.гр.д. № 2280/2007 г. на Варненски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: