Определение №631 от по търг. дело №569/569 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 631
 
София05.11.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 ноември  две хиляди и  девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 569 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. травел ООД Б. против решение № 206/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 733/2008 г. на Бургаски ОС в частта, с която се признава правото на Б. къмпани ЕООД-София на изкупуване на процесния недвижим имот за сумата 110 000 лв. и допуска изкупуването чрез заместване на купувача-касатор по договора от 26.10.2007 г. с продавача-също ответник Община Б. за продажба на имот-частна общинска собственост, вписан в А. по вписванията, с ищеца Б. къмпани ЕООД-София.
Ответникът по касационната жалба Б. къмпани ЕО. е подал писмен отговор, че липсва приложно поле на чл.280,ал.1 ГПК. Алтернативно се поддържа, че касационната жалба е неоснователна, като се претендират разноски и се сочи, че се прилага списък по чл.80 ГПК, но такъв няма, както и няма доказателства за направени такива за тази инстанция.
Община- Б. е подала писмен отговор, че касационната жалба следва да се допусне и е основателна. Позовава се на Р № 4/11.03.98 г. по конст.д. № 16/97 г. на Конституционния съд, че правото на изкупуване от съсобственик по чл.33,ал.2 ЗС не цели ликвидиране на съсобствеността, а предпазва съсобствениците от нежелани от тях нови участници в имуществената общност.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна.
С обжалваното решение е прието, че е налице съсобственост между ищеца и ответната община по отношение на процесното дворно място и общината е продала ид.части от дворното място на ответното трето лице, без да ги е предложила на ищеца.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по въпросът за прилагането на чл.33,ал.2 ЗС била налице противоречива съдебна практика.
Първият довод на касатора за противоречивите решения на първоинстанционния и въззивния съд по конкретния съдебен спор, по принцип не може да обоснове приложно поле на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като няма влязло в сила съдебно решение.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Следващият довод е за противоречие на въззивното решение с Р № 45/1.04.60 г. ОСГК и Р № 53/14.03.2000 г. по гр.д. № 1049/99 г. на ІV г.о., съгласно които разпоредбите на чл.33 ЗС не се прилагат, когато в съсобствен парцел ****ъществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки един от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните ид.части от мястото. Обаче, твърдяното противоречие не е налице, тъй като предмет на процесния договор от 26.10.2007 г. са само ид.части от посочения УПИ без сгради. Отделен е въпросът дали купувачът по този договор притежава собствена сграда в същия УПИ, тъй като не е съсобственик на терена. Той е чуждо на съсобствеността лице, тъй като е собственик само на сграда, която по силата на суперфицията е изключила принципа в чл.92 ЗС. Ето защо, той няма права върху терена, поради което той не е съсобственик, а трето лице по отношение правата върху терена. Представеното Р № 1116/1.10.2008 г. по гр.д. № 4876/2007 г. на V г.о. отменя и връща, поради което не се ползува със СПН.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 206/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 733/2008 г. на Бургаски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top