ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
София. 06.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 469 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. ООД-София против решение № 166/16.01.2009 г. по гр.д. № 1009/2008 г. на Софийски АС, с което е оставено в сила решение от 8.02.2008 г. по гр.д. № 1522/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. К. Б. и С. община иск по чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата 14 700 евро обезщетение за вреди-пропуснати ползи от писмо на директора на ДАГ при С. община №..03.2005 г., като неполучена наемна цена за процесния период по договор за наем от 4.02.2005 г.
От единия от ответниците Г. Б. е постъпил писмен отговор, че решението е правилно, като претендира за адв.възнаграждение, но не представя доказателства за заплатено такова по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Въпреки дадените му указания, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в заявление касаторът сочи, че са поставени за разглеждане три въпроса, без да уточнява дали са материалноправни или процесуалноправни, както следва: оспорване на дата на двустранен писмен договор и допустими доказателства при установяване на достоверна дата, тълкуване на договор за наем под условие и приложение на т.3 ТР 2/97 г. ОСГК. Твърди се, че били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. Представено е едно решение от 10.06.99 г. по ВАД № 9/99 г. на АС при БТПП.
Така формулираните от касатора въпроси не са обусловили крайния изход на спора. По отношение на първия ответник е прието, че той не е извършил противоправно действие, а е дал указания за привеждане на проекта в съответствие с изискванията на приложимия в случая нормативен акт, и липсата на този елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Липсата на доказателства и за наличие на подлежаща на обезщетяване вреда е допълнителен аргумент за отхвърляне на този иск, а поставените от касатора въпроси са във връзка с този допълнителен аргумент. Именно поради първото самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.45 ЗЗД-липсата на установени в процеса извършени от първия ответник при и по повод изпълнение на служебните му задължения виновни противоправни действия, е отхвърлен и иска срещу втория ответник с правна квалификация чл.49 ЗЗД.
Решенията на арбитражните съдилища не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В обжалваното въззивно решение няма позоваване на т.3 ТР № 2/97 г. ОСГК, както се твърди в “заявлението” на касатора.
Не е налице и бланкетно посочената предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 166/16.01.2009 г. по гр.д. № 1009/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: