Определение №134 от по търг. дело №937/937 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 134
 
София, 24,02,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 февруари  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 937 /2009 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Н. от с. В., община Б. против решение от 13.03.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на ОС М. , с което се оставя в сила решение от 2.12.2008 г. по гр.д. № 128/2008 г. на РС М. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Б. инс АД-София сумата 4 996.28 лв. на основание чл.402-отм. ТЗ, изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въпреки, че досъдебното производство е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство на 11.02.2005 г., съдът е приел, че вината на касатора е безспорна и затова следва да се реализира регресната отговорност по чл.402-отм. ТЗ. Този извод по въпроса за виновността на дееца, противоречал на чл.222 ГПК-отм., респективно чл.300 ГПК, съгласно който само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд. В този смисъл са и представените съдебни решения на ВКС, което обуславяло приложно поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице. Точно обратното. По поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с представеното Р № 817/13.12.88 г. по гр.д. № 725/88 г. на ІV г.о., с което е прието следното: Постановлението на прокурор за прекратяване на следствието няма доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установява виновността или невиновността на ответника. В случая, това е направил въззивния съд-виж стр.4 от обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение от 13.03.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на ОС- М.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top