ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
София, 26.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 585 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на София Ф. А. АД-София против определение № 7786/10.07.2009 г. по ч.гр.д. № 4532/2009 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 25.03.2009 г. по гр.д. № 14488/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.
С исковата молба на частния жалбоподател срещу С. община са предявени на основание чл.415,ал.1 ГПК осъдителни искове по чл.55,ал.1 и чл.86 ЗЗД.
СРС е взел предвид, че се претендира недължимо платена такса смет, за което съществува специален ред посочен в чл.128-132 ДОПК, който изключва общия исков процес, “така и основателността на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК”.
СГС приема, че препращащата разпоредба на чл.4 ЗМДТ може да се отнесе и към производството по чл.128 ДОПК, тъй като и двете уредби касаят публични вземания.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въпросите с реда за възстановяване на недължимо платени суми за такси битови отпадъци и дали те се включват в приложното поле на чл.128 и сл. ДОПК, попадали в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
В чл.280,ал.1,т.1 ГПК се включва практиката на ВКС, но не и на Върховния административен съд.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК е налице приложно поле на касационно обжалване и затова частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното определение, като краен резултат е правилно, но по следните съображения:
Производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните такси, за разлика от местните данъци, не се урежда от ДОПК, а от АПК. Само за събирането на невнесените в срок такси е предвидено, че се осъществява по ДОПК. Следователно, нормите на чл.128 и сл. ДОПК, уреждащи особеното производство по прихващане и възстановяване, поместени в дял втори от кодекса /докато нормите от ДОПК, уреждащи събирането на вземанията, се съдържат в дял четвърти/, не могат да намерят приложение в конкретния случай. В чл.128,ал.1 ГПК са изброени подлежащите на прихващане суми, но местните такси не са включени. Отказът да се възстанови недължимо платена такса /изричен или мълчалив/ следва да се обжалва по реда на АПК, след като в специалния закон-ЗМДТ, не е предвидено, че се осъществява по реда на ДОПК.
Заплащането на задължението-такса битови отпадъци, не лишава този, който го е изпълнил, да обжалва нарочния адм.акт или мълчаливия отказ за издаването му и в случай, че той проведе успешно оспорване, ще му бъде предоставена възможност да поиска в последствие връщане на недължимо платеното по реда на АПК, тъй като процесната такса битови отпадъци е изключена от приложното поле на чл.128 и сл. ДОПК.
Отделен е въпросът, че искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен, а не осъдителен.
По изложените съображения, частната касационна жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила въззивно определение № 7786/10.07.2009 г. по ч.гр.д. № 4532/2009 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: