ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
София, 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 34 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 169/5.08.2008 г. по гр.д. № 2468/2007 г. на Софийски АС, е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.10.2007 г. по гр.д. № 1394/2006 г. на СГС, с което З. Л. инс АД-София е осъдено да заплати на Г. П. И. от Ч. бряг сумата 5 000 лв. на основание чл.407,ал.1-отм. във вр. с чл.405-отм. ТЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 4.03.2004 г., ведно със законната лихва, като искът за разликата до предявения размер от 30 000 лв. е отхвърлен.
Против решението са подадени касационни жалби и от двете страни.
1. Касационната жалба на ищеца Г. П. И. е против решението в частта, с която искът е отхвърлен.
Този касатор твърди, че определеното застрахователно обезщетение е крайно занижено и в противоречие с практиката на ВКС-решение № 184/1.04.2008 г. по т.д. № 699/2007 г. на І т.о., решение № 938/15.12.2007 г. по т.д. № 504/2007 г. на ІІ т.о. и решение № 798/21.12.2007 г. по т.д. № 460/2007 г. на І т.о.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон, съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло до бъде в противоречие с практика на ВКС.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение касае правилността на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК, но е извън обхвата на приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК.
Изложените в съобразителната част на обжалваното решение правни аргументи, са съобразени със задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г.
Представената от касатора практика на ВКС не обосновава други изводи, различни от изложените.
2. Касационната жалба на ответника З инс АД-София е против решението в частта, с която искът е уважен.
Първият съществен материалноправен въпрос, посочен от касатора, е кога е налице валидно упълномощаване за управление на МПС от неговия собственик. Твърди се, че възприетото от въззивния съд, упълномощаване с конклудентни действия, е в противоречие с практиката на ВС-решение № 733/29.05.84 г. Това решение само е цитирано, но противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице, тъй като съгласно т.10 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г., за упълномощаването не е необходима форма, то може да бъде извършено и устно.
По въпросът за вината не е налице противоречие с представеното Р 220/23.06.99 г. по гр.д. № 76/98 г. на ВКС-5 чл.с-в. Касаторът се позовава на постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на основание чл.15 НК. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Понеже се основава на зачитането на присъдата, обвързаността на съда по чл.300 ГПК предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес.
По въпросът за датата от която е присъдена лихвата не е налице твърдяното противоречие с т.11 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г., тъй като последната визира увредените лица, които могат да предяват искове само при евентуално субективно пасивно съединение на искове.
Следва да се има предвид, че отговорността на застрахователя произтича от договора със застрахования, но в отношенията с увредения тя няма договорно основание, а е производна от отговорността на причинителя на вредата, която е основана на деликт. Затова следва да се има предвид разрешението по чл.84,ал.3 ЗЗД, според което длъжникът-деликвент се смята в забава и без покана.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и зова не следва да се допускат до разглеждане по същество. При този изход, на З. Л. инс АД-София следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 169/5.08.2008 г. по гр.д. № 2468/2007 г. на Софийски АС.
Осъжда Г. П. И. от София да заплати на З. Л. инс АД-София сумата 840 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: