ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722
София. 09.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 693 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ж. от Добрич против решение № 51/16.03.2009 г. по в.т.д. № 475/2008 г. на Варненски АС, с което се оставя в сила решение № 35/13.06.2007 г. по т.д. № 135/2006 г. на Добрички ОС, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Р. О. в л.-с. Крушари за заплащане на сумите 77 298 лв. главница и 75 196.42 лв. изтекли лихви, като е осъден за разноски и д.такса.
Ответното по касационната жалба Р. О. в л. е подало писмен отговор, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение, като не взема становище по чл.280 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като “съдът се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за правилното прилагане на правото”. Налице била и хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото решаването на въпросите “е от съществено значение за правилното прилагане на закона, тъй като се касае за неправилно тълкуване на материалноправни разпоредби, уреждащи договори със широко приложение в отношенията между търговци, каквито са договорите за поръчка, заместване в дълг и изработка”.
Касаторът не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Изложените доводи за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
Допълнението към касационната жалба е подадено след изтичане на срока за касационно обжалване.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 51/16.03.2009 г. по в.т.д. № 475/2008 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: