ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708
София. 10.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 769 /2009 год.
Производството е по реда на чл.284,ал.3,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. ЕАД-София против определение от 7.10.2009 г. по гр.д. № 1987/2008 г. на СГС в частта, с която въззивното решение е изменено в частта му за разноските и банката е осъдена да заплати разноски на ответниците Ч.
С определението в обжалваната част е прието, че “заявеното” от ответниците Ч претенции за присъждане на разноски при неоснователност на предявените от банката срещу тях искове валидно сезира въззивния състав на съда, тъй като въззивното производство е “институционен” етап на исковия процес.
Вероятно СГС е имал предвид заявените от тези двама ответници претенции за разноски-адв.възнаграждение в първата инстанция. Обаче, СРС въпреки, че е отхвърлил исковете, правилно в мотивите е оставил без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски, тъй като видно от договорите за правна защита на листове 31 и 35, няма данни договореното възнаграждение да е заплатено. Освен това, първият договор касае друго дело на СРС, а вторият само процесното дело на СРС.
Невярно е посочването от СГС, че въззивното производство е институционен етап на исковия процес. Вероятно се има предвид, че въззивният съд е втора инстанция, пред която се обжалват решенията на първата инстанция.
По въззивното дело е представен друг договор на лист 15 за ответника Ч, но няма направено своевременно искане за присъждане на тези разноски.
Неоснователен е довода в писмения отговор на ответника, че въззивният съд е длъжен да се произнесе и относно искането за присъждане на съдебни разноски, независимо, че такова е направено само пред първата инстанция. Това би било вярно, ако въззивния съд пререши спора, а в случая първоинстанционното решение е оставено в сила.
По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение от 7.10.2009 г. по гр.д. № 1987/2008 г. на СГС в обжалваната му осъдителна част, като вместо него постановява:
Оставя без уважение молбата на М. С. Д. и И. А. Ч. с искане по чл.192,ал.4 ГПК-отм. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: