ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
София. 01.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 744 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. България ЕООД-София против определение № 2222/13.02.2009 г. по ч.гр.д. № 137/2009 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 12.05.2008 г. по гр.д. № 10779/2008 г. на СРС, с което се отхвърля заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лшст солидарно срещу Ас-комерс 2005 ЕООД-София и М. Ал. С. за сумата 142 580.54 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по отношение забраната в чл.271,ал.1 ГПК съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а приложението на чл.269,изр.2 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Забраната на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК означава, че въззивният съд няма право да проверява и отменява тази част от решението, която противната страна, необжалвала решението, е могла да обжалва. Правното положение на обжалващия не може да бъде влошено с оглед на крайния резултат. В случая няма място за приложението на чл.271,ал.1,изр.2 ГПК, тъй като противната страна въобще не е могла да обжалва.
По отношение на чл.269,изр.2 ГПК следва да се има предвид, че въззивният съд е съд по същество, въпреки ограничения въззив, и затова той проверява първоинстанционното решение за съобразяването му с императивния материален закон, т.е. за спазване на императивни материалноправни разпоредби.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Частният жалбоподател не разграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК във вр. с чл.274,ал.3 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 2222/13.02.2009 г. по ч.гр.д. № 137/2009 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: