ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
София, 24,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 946 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Н. – Е. против решение № 635/12.06.2009 г. по гр.д. № 269/2009 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение № 77/9.12.2008 г. по гр.д. № 246/2008 г. на Софийски ОС, с което се отхвърлят, като неоснователни, предявените от касатора срещу Е. АД Е. искове за заплащане на сумите 48 000 лв. главница на основание чл.228 ЗЗД и 1 048 лв. лихви на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендира за разноски.
В касационната жалба са изложени следните “съображения за допустимост по чл.280,ал.1 ГПК”: Въззивният съд е приел незаконосъобразно, че процесния договор за наем е нищожен по чл.26,ал.2 ЗЗД, като привиден, тъй като е установено наличие на предварително споразумение за съвместна дейност, което се явявало прикрита сделка. Така приетото представлявало съществен материалноправен въпрос, както и съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Съдът не се е обосновал защо приема, че договорът за наем е привидната сделка, а предварителното споразумение за съвместна дейност-прикритата сделка, а не обратното при положение, че и двете договорни отношения не са взаимоизключващи се.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд се обявява за противоконституционен чл.280,ал.1 в частта относно думата съществен от ГПК.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК не може да бъде обосновано с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, тъй като те са основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК и затова не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Освен това, предмет на касационно обжалване е въззивното решение, но не и първоинстанционното.
Поставените въпроси касаят възприетата по делото фактическа обстановка-приетите за доказани факти и обстоятелства. С оглед твърдяното противоречиво произнасяне по фактически въпроси, то представените съдебни решения по тези въпроси не могат да обусловят приложно поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Твърдяното противоречие не е налице. Така например във вр. с Р № 1597/8.01.97 г. по гр.д. № 2014/95 г. на V г.о. се поддържа от касатора, че след като страните са подписали предварително споразумение, няма причина да не подпишат и окончателен договор. Този довод е несъстоятелен, тъй като в случая те са взаимно изключващи се-имат различен предмет. Споразумението от 25.03.2004 г. е за разпределение обема на възложените пътнически превози между двете фирми, /при спечелване на конкурса за обществен превоз на пътници/, а договорът от 27.09.2005 г. е за наем на автобуси. Видно от съдържанието на споразумението, както и от извършените разплащания и другите събрани по делото доказателства, налице е договор за съвместна дейност по смисъла на чл.357 и сл. ЗЗД, съобразно действителната воля на страните. Главното изискване за наличието на договор за дружество е страните да се съгласят да обединят своята дейност за постигане на една обща цел. Р № 540/30.06.99 г. по гр.д. № 253/99 г. на ІІ г.о. касае иск по чл.26,ал.2 във вр. с чл.17 ЗЗД, докато обжалваното решение е по обективно съединени искове по чл.228 във вр. с чл.232,ал.2 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД. Следователно, липсва обективен идентитет, който обуславя възможност за преценка за противоречие в практиката на съдилищата.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни от които зависи нищожността на договора, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 635/12.06.2009 г. по гр.д. № 269/2009 г. на Софийски АС.
Осъжда Х. Н. Л. , като Е. с фирма Х. Н. – Е. да заплати на Е. А. – Е. сумата 1 450 лв. възнаграждение за един а. по това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: