ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 489
София. 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 445 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. ООД П. против определение № 456/13.04.2009 г. по ч.гр.д. № 835/2009 г. на Софийски АС, с което се потвърждава определение № 8/29.01.2009 г. по гр.д. № 75/2009 г. на Софийски ОС, с което по реда на чл.130 ГПК е върната исковата молба, поради недопустимост на предявения иск по чл.26 ЗЗД, тъй като е налице СПН и спорът не може да бъде пререшаван-чл.299 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба М. ООД- П. не е подал писмен отговор.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че освен поставените въпроси /в касационната жалба/ за непълнота на доказателствата, по делото стоят и въпроси от значение за съдебната практика и развитието на правото. Няма цитирана съдебна практика.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Доводите за непълнота на доказателствата не могат да обосноват приложно поле на чл.280,ал.1 ГПК, а не е предмет на това производство доколко биха могли да бъдат квалифицирани, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Формулираните от частния жалбоподател въпроси са твърде общи и имат ясна дефинитивност в доктрината и практиката. Така например по първия въпрос на касатора: отговора по чл.131,т.1 ГПК подлежи ли на връчване на ищеца и ако не подлежи какъв е смисъла на разпоредбата на чл.132,т.2 ГПК?, следва да се има предвид следното: 1. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп по касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане., 2. Отговорът по чл.131,т.1 ГПК не се връчва на ищеца, защото: а/ ГПК въвежда предварителната еднократна размяна на книжа и само в производството по търговски спорове е въведена двукратна размяна книжа, б/ съдържанието на отговора следва да бъде инкорпорирано в определението по чл.140 ГПК, което се връчва на страните., 3. Разпоредбата на чл.132,т.2 ГПК създава само една допълнителна възможност за ищеца, ако иска да си получи препис от отговора, който е депозиран на негово разположение в съда. По втория въпрос на касатора: представяните от страните в съдебен процес, като доказателства, съдебни актове, следва ли да имат съдебна заверка за тяхната вярност с оригинала?, отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.183 ГПК. По останалите въпроси следва да се има предвид следното: След като съдът се е произнесъл по същество и е уважил иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, спорът по действителността на договора е преклудиран. Ако нищожна договорна клауза, в съдебно решение е приета за действителна, това не води до нищожност на съдебното решение, тъй като се касае за различни институти от материалното и процесуалното право. Ако със съдебно решение е приета за действителна нищожна договорна клауза, това не води до приложението на чл.270,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 456/13.04.2009 г. по ч.гр.д. № 835/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: