2_211/ 19.02.2015 г.
КСО- чл.4, ал.1, т.7
чл.4, ал.3, т.2
чл.6, ал.3
чл.4, ал.6
ЗЗО- чл.40, ал.1, т.2
ОТНОСНО: осигуряване на съдружници в търговски дружества които са вписани и като управители
В запитването е изложена следната фактическа обстановка, в дружеството като управители са вписани двама съдружници, единият от които е пенсионер. За дейността свързана с управление на дружеството те не получават възнаграждение и нямат сключени договори за управление, съгласно Търговския закон. Двамата съдружници получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, единият за доставката на части за дейността, а другият за извършване насчетоводната отчетност в дружеството.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: как следва да се осигуряват съдружниците, като управители по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО или като самоосигуряващи се лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно вида на извършваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (за всички осигурени социални рискове). Вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
„Неначислени” възнагражденияза лицата които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени и не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, т.е. за лицата по тази точка осигурителни вноски са дължими при наличие на изплатени, начислени или договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица, т.е полагат личен труд в дружеството, следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд „Пенсии”). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, бълагрските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване на тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани самоосигуряващите се лица, се декларира с декларация в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Във връзка с реално получените доходи през календарната година, самоосигуряващите се лица определят иокончателен размер на месечния осигурителен доход,по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружествасе взема предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (основание чл.3, ал.3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски ).
Лицата, които са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се начисляват върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
По отношение на самоосигуряващите се лица-пенсионери, в разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО е определено, че лицата по чл.4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, включително съдружниците в търговски дружества се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност.
Следва да се има предвид, че по отношение на лицата които извършват дейност по управление и контрол на търговски дружества и са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО,разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима. От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
На основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО /самоосигуряващите се лица/ се осигуряват здравно върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определенсъс ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата на които е отпусната пенсия. Поради товапенсионерите, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. т ЗЗО.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО и установяване наличието на дължими възнаграждения с оглед дължимост на осигурителни вноски се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
‘