ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
София. 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 99 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 във вр. с чл.418,ал.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. АД-Видин против определение № 400/24.11.2008 г. по ч.гр.д. № 509/2008 г. на Видински ОС, с което се потвърждава разпореждане от 16.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1018/2008 г. на Видински РС, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу А. Г. Ц. за сумата 5 583.95 лв. за получени аванси и неотчетени доставки за гориво и резервни части.
Преди да се произнесе по допускане на касационно обжалване, ВКС-І т.о. провери редовността на частната касационна жалба и констатира, че тя е подадена в срок, съобразно разпоредбата на чл.62,ал.3 ГПК.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274,ал.3,т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Съществен е този материалноправен въпрос, който определя съдържанието на съдебния акт.
Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега та касационно обжалване дори само по тази причина.
Частният жалбоподател е приложил три определения на въззивни съдилища, за които обаче няма данни да са влезли в сила и затова не следва да бъдат обсъждани по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист не са налице, тъй като заявителят не е от лицата посочени в чл.417,т.2 ГПК.
Издаването на заповед за незабавно изпълнение е определено от идентични предпоставки и изисквания, както за заповед за изпълнение, с изключение на три съществени разлики, първата от които е вземането да се основава на някой от изрично посочените в закона документи-чл.417 ГПК. Документите, които материализират вземането и чието представяне дава основание да бъде поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, са посочени ясно в чл.417 ГПК.
По приложението на чл.101 ГПК, ВКС вече се е произнесъл с определения № 431/9.12.2008 г. по ч.т.д. 414/2008 г. на ІІ т.о., № 30/1601.2009 г. по ч.т.д. № 361/2008 г. на І т.о. и др., че общата норма на чл.101 ГПК е неприложима по отношение на заповедното производство.
Доводите за неправилност на обжалваното определение биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 400/24.11.2008 г. по ч.гр.д. № 509/2008 г. на Видински ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: