ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 589
София. 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 517 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. ЕООД- Т. против решение по в.т.д. № 402/2008 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 19/19.05.2008 г. по т.д. № 13/2007 г. на Търговищки ОС, с което се отхвърля предявения от касатора срещу ОББ АД-София иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека във връзка с отпуснат на Г. Ив. Г. кредит, учредена с нот.акт № 1* рег. № 5347/9.09.2002 г. на нотариус Я. Б. , на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, като неоснователен.
От ответниците Г. Г. е подала писмен отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а и самата жалба е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Твърди се, че ВнАС е приел, че изявлението от лице, имащо право да действа от името и за сметка на дружеството, като негов законен представител, по същество замества решението на едноличния собственик за сключване на сделката, което противоречало на Р № 1073/22.12.2006 г. по т.д. № 646/2006 г. на ВКС, че общото събрание на ООД е единствено компетентен орган да приема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Твърдяното противоречие не е налице, защото в случая се касае за Е. и цитираният откъс от въззивното решение е изваден от контекста, че в случая при изповядането на оспорената сделка пред нотариуса се е явила В. Н. , като едноличен собственик на капитала, и едновременно с това-управляващ и представляващ дружеството.
Приетото от въззивният съд, че такова решение би било задължително условие за действителност на сделката само в хипотезата, когато тя е сключена от управител, различен от едноличния собственик, или от пълномощник, не противоречи на Р № 542 /21.07.2005 г. по т.д. № 852/2004 г. на ІІ т.о., че законът дава на ОС да решава въпросите за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях-чл.137,ал.1,т.7 ТЗ. Противоречие липсва, защото по делото е представен протокол от 4.09.2002 г. за взето решение в този смисъл, чието оспорване не е доказано. Затова не е налице и твърдяното противоречи с Р № 1052/9.12.2008 г. по гр.д. № 4404/2007 г. на ІІ г.о., но то касае особената форма на упълномощаването по чл.37 ЗЗД.
За другите представени решения на ВтАС и ГОС няма данни да са влезли в сила.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Не е налице и липса на съдебна практика. По въпросът относно прогласяване на договорна ипотека за нищожна, поради липса на съгласие у търговеца-нейн учредител, ВКС се е произнесъл по т.д. № 662/2008 г. на І т.о.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение по в.т.д. № 402/2008 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: