ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
София. 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 768 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. от С. против решение № 190/13.04.2009 г. по в.гр.д. № 1176/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение № 9/20.03.2008 г. по гр.д. № 4043/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени, като погасени по давност, исковете по чл.409-отм. ТЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от касатора срещу З. А. за заплащане на сумите: 15 581 лв. главница, 12 200 лв. обезщетение за забавено плащане и 3 279 лв. съдебни разноски, както и законна лихва върху главницата в размер на 27 781 лв.
С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.392-отм. ТЗ правата по договор ЗГО се погасяват с 5 г. давност от настъпване на застрахователото събитие. Последното се е проявило на 29.06.2000 г. и давностният срок е изтекъл на 29.06.2005 г., докато исковата молба е с дата 25.07.2006 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касаторът се позовава на т.14 ППВС 7/77 г., където се разглежда давностния срок по чл.337-отм. ЗЗД.
Касаторът твърди, че въпросът за началото на давността е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Но Р № 667/9.10.2008 г. по т.д. № 295/2008 г. на ІІ т.о. касае иск по чл.402,ал.1-отм. ТЗ, Р № 449/18.03.2002 г. по гр.д. № 1785/2001 г. на V г.о. също е по чл.402,ал.1-отм. ТЗ и освен това с него се отменя и връща, а Р № 1350/24.10.2003 г. по гр.д. № 2198/2002 г. на ТК не визира пряко давността. За Р № 13/22.02.2008 г. по гр.д. № 3754/2006 г. на Пловдивски РС няма данни да е влязло в сила.
В случая, твърдяното противоречие със съдебната практика не е налице. По т.д. № 532/2008 г. на ВКС-ІІ т.о. е прието, че по въпроса за погасителната давност по иска по чл.409-отм. ТЗ, предявен от застрахования деликвент срещу неговия застраховател по риска гражданска отговорност и началния момент от който започва да тече давностния срок, константната практика на ВКС е в смисъл, че правата по договора ЗГО се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие. За погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която правоимащият е бил обезщетен от застрахованото лице.
Специалната правна уредба на погасителната давност при застрахователните отношения дава регламентация, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. Идеята за съществуване на специален давностен срок в застраховането беше реализирана в ЗЗД, запази се в ТЗ-чл.392 и се възпроизведе в КЗ. Потвърди се тригодишния давностен срок и началото на давността, като се предвиди изключение само по отношение застраховането срещу гражданска отговорност, а с КЗ и за личното застраховане, като при тях срокът е петгодишен.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 190/13.04.2009 г. по в.гр.д. № 1176/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: