ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356
София, 12,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 53 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. А. от Русе против решение № 310/27.10.2009 г. по в.гр.д. № 720/2009 г. на Русенски ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на А. ЕООД-Русе сумата 12 000 лв. получена без основание, ведно със законната лихва, и 3 019.30 лв. разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, е посочено, че в основата на жалбата стои въпросът за основателността на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Отсъствието на анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност е процесулноправен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС-цитирани са две определения на ВКС. Процесният спор бил решен в противоречие с пункт 1 от ППВС 7/27.12.65 г. Съдът е длъжен да даде защита в рамките на основанието и петитума на иска, и не би могъл да уважи иск на основание неизтъкнато от ищеца, като следва да се изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума-Р 92/1.02.99 г. по гр.д. № 3107/97 г. на ІV г.о.
ВКС-І т.о., за де се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Жалбоподателят не е заявил правния въпрос по конкретното дело, а общо е посочил, че това е въпросът за основателността на иска по чл.59 ЗЗД. Преценката на съда относно основателността на предявения иск е свързано с преценка на истинността на фактическите твърдения чрез преценка на доказателствата. Именно върху преценката на доказателствата съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други не, и като подвежда тези констатации под приложимата правна норма, достига до извода, че спорното право съществува или не съществува. Но в случая предявеният иск е разгледан на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение-чл.188,ал.1 ГПК-отм. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Позоваването на т.1 ППВС 7/65 г. не е актуално, тъй като първият абзац касае чл.206 ГПК-отм. в тогавашната му редакция, след което ал.1 е отм., ал.2-изм. – ДВ 124/1997 г. Вторият абзац касае чл.207 ГПК-отм. в тогавашната му редакция, но отм.-ДВ 124/97 г. Освен това, касаторът не е обжалвал първоинстанционното решение.
Действително с цитираното Р № 92/1.02.99 г. по гр.д. № 3107/97 г. на ІV г.о. е прието, че съдът се произнася по предявен иск, като изхожда от действително изразената воля, а не от буквално формулирания петитум на исковата молба. Но касаторът не е посочил каква би следвало да бъде според него правната квалификация на иска и защо. Няма доводи за нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение. Освен това, цитираното решение на ВКС не е влязло в сила, тъй като е отменително и не формира СПН.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 310/27.10.2009 г. по в.гр.д. № 720/2009 г. на Русенски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: