ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
София.04.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 505 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. ООД-София против решение от 24.06.2008 г. по гр.д. № 58/2008 г. на Софийски АС. , с което по същество е отхвърлен предявения от касатора срещу Д. В. от София иск за сумата 83 473 лв. на основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД, като са присъдени разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени следните съществени материалноправни въпроси: Същността и правното значение на протокола и неговото отношение към единствения действителен и действащ между страните договор за възлагане на СМР. След като цената на изработката е определена ориентировъчно, тя ограничава ли се от визирания ориентировъчен размер, както и изпълнителят има ли правна защита да докаже действителната стойност на изработеното и да получи дължимото възнаграждение.
Тези въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС. , както и решавани противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не е налице приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да се разбере така формулирания от касатора съществен материално правен въпрос, следва да се има предвид, че с обжалваното решение е прието следното: В договора за изработка от 24.03.2000 г. страните са постигнали съгласие относно ориентировъчната цена на възнаграждението за извършеното строителство. С. последващо изменение на договора, съгласие за което е обективирано в протокола от 2.06.2000 г., страните са договорили окончателна цена на строителните работи, като е записано: “обявената сума не подлежи на повишаване, не се влияе от инфлационни процеси и промени на курса на долара”.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС. – ППВС. , приети при действието на ЗУС-отм., и ТР на ВКС. , приети при действието на ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС. по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
Независимо от горното, този въпрос не е решен в противоречие с приложената практика на ВКС-V г.о. по гр.д. № 1648/96 г. и гр.д. № 1493/99 г., където се прави разграничение между ориентировъчна цена на договора за строителство и твърда договорна стойност. Няма различие в приетата обща дефинитивност на иска по чл.266,ал.1 ЗЗД, но не е налице обективен идентитет по конкретния правен спор и цитираните решения. Отделно от това, следва да се има предвид само за сведение, че в обжалваното решение този въпрос е решен съобразно задължителните указания на ВКС-ІІ т.о. в отменително решение по т.д. № 459/2007 г.
Практиката по арбитражни дела също не е включена в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се обсъжда приложеното арбитражно решение.
Самото позоваване на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2008 г. по гр.д. № 58/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: