О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 18.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
като изслуша докладваното от председателя Н. Х. ч. търг. д. № 75/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. Г. и К. Д. Г.- и двамата от гр. С., против определение № 310 от 30.04.2008 г. по ч.гр.д. № 764/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу първоинстанционното определение на СГС от 11.02.2008 г. по гр.д. № 4013/2007 г., с което са осъдени да заплатят на ответника 3 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Оплакванията на частните жалбоподатели са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, поради което претендират отменяването му.
Ответникът З. „Б” АД, гр. С. в писмено становище е изложил възражения по допустимостта и основателността на подадената частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни в процеса. Независимо от това тя не следва да бъде разгледана по същество по следните съображения:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че се касае за правен въпрос, който обжалваното определение решава в противоречие с практиката на ВС-чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В обратния смисъл по подобен спор се е произнесъл ВС с определение по н.д. № 1179/63 г. на II н.о., както и ВАС с определение № 543/17.01.2007 г. по адм. д. № 5703/2006 г. на IV отд. И двете касаели прилагането на чл. 63 ГПК- отм. по присъждане на разноските и сочели, че разноски се дължат, ако адвокатът се я явил и защитавал страната или ако е изготвил писмено правно становище.
За прецизност следва да се отбележи, че т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК включва задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на тричленните състави на ВКС по новия ГПК, а практиката досега на тричленните състави се включва в т.2. Разбира се, във всички случаи става дума за практика по граждански и търговски дела. Затова, практиката по наказателни дела, както и практиката на Върховния административен съд, не обосновават приложното поле по чл. 280, ал.1 ГПК.
Съобразно горното, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно изискването на чл. 274, ал.3 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 310 от 30.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 764/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.