О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 23.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 25/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „К” Е. – гр. Д., против определение № 460 на Варненския апелативен съд, ТО, постановено на 27.11.2008 г. по ч. гр. д. № 495/2008 г., с което е потвърдено определение от 20.10.2008 г. на Окръжния съд в гр. Д. постановено по т.д. № 184/2008 г., за прекратяване на производството по предявения от частния жалбоподател против „Ф” А. – гр. Д. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи сумата от 35 000 лв. по сключен между страните договор № 13/09.01.2006 г. с предмет продажба на торове и стоки.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на закона, а допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Ф” А. , гр. Д. в отговор на частната жалба е изразил становище, че същата е недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, считано от датата на подаване по пощата, срещу акт подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, но не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „К” Е. , в частната си жалба в подкрепа на тезата си, че обжалваното определение противоречи на практиката на Върховния касационен съд е цитирал решения от практиката на ВКС, но същите не са в подкрепа на неговите доводи, т. к. те касят различни казуси – установяване на равни дялове на съсобственици, оспорване на произход, установяване на съвместен принос на съпрузи по отношение на влог съпружеска имуществена общност, и самите цитати са извадени от контекста на конкретните правни спорове, от което следва, че се явяват правноирелевантни за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, 2 и 3.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Съществен е този материалноправен въпрос, който определя съдържанието на определението.
Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното определение № 460 от 27.11.2008 г. по ч. гр. д. № 495/2008 г. на Варненския апелативен съд, ТО, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
За прецизност следва да се отбележи, че т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК включва задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на тричленните състави на ВКС по новия ГПК, а практиката досега на тричленните състави се включва в т. 2 на същия член.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес, за която съдът следи служебно. Правилно въззивният съд е счел, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от „К” Е. срещу „Ф” А. за недължимост на сумата от 35 000 лв. по сключен между страните договор с предмет продажба на торове, тъй като са налице многобройни факти, обективиращи липсата на насрещни претенции от страна на „Ф” АД. Обстоятелството, че в изпълнение на сключения договор, ищецът е издал гаранционни записи на заповед (неуточнени като дата и размер), които въпреки погасяването на дълга се задържат от насрещната страна, не обуславя наличието на правен интерес, тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за липса на задължения по каузално правоотношение, няма да доведе до отричане със сила на пресъдено нещо на вземането по записа на заповед и няма да се постигне целения резултат без да се наложи да се води друг иск по абстрактната сделка. Също така правен интерес от завеждане на иска не се доказва и с наличието на сключения договор за особен залог на движима вещ, който не е заличен от ответника, т. к. заличаването и защитата се осъществяват по предвиден в ЗОЗ специален ред.
В изложението си за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател се позовава и на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетното посочване на законовия текст, не обосновават приложното поле на касационното обжалване по тази точка. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото – правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а) в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон – чл. 5 ГПК, б) когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго – чл. 124, ал. 1 ЗСВ.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 на Варненския апелативен съд, ТО, постановено на 27.11.2008 г. по ч. гр. д. № 495/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: