Определение №81 от 19.12.2008 по търг. дело №731/731 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                 №  81
                                     София, 19.12.2008 г.
 
        Върховният касационен съд на република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
 
                                                           Председател:   Никола Хитров
                                                                   Членове:   Елеонора Чаначева
                                                                                      Емил Марков
 
                                                                                                                              
 
при участието на секретаря ………………………………….и  като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 731 по описа за 2008 г. за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 283 ГПК „Т” ЕАД – гр. П. е подало касационна жалба против въззивното решение № 149 на П. окръжен съд, ГК, от 14.V.2008 г., постановено по гр. д. № 336/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 948 на РС. – Перник от 17.І.2008 г. по гр.д. № 1103/07 г. С. последното, по иска на Ч. В. М. от гр. П. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, е било признато за установено по отношение на „Т” ЕАД, че в качеството му на наследник на Н. М. П. , б.ж. на гр. П., поч. на 18.ІV.1989 г., ищецът не дължи сума в размер на 3 695.15 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 1.І.1997 г. и до 30.ІХ.2003 г., ведно със 716.47 лв. лихва за забава върху така посочената главница от 24.ІІІ.1997 г. и до 18. ХІІ.2003 г., както и законната лихва върху същата главница от датата на предявяване на иска и до окончателното й изплащане. Присъдените на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ съдебно –деловодни разноски в полза на Ч. В. М. са в общ размер на сумата 1 276.46 лв., от които 976.46 лв. за първата инстанция, а разликата от 300 лв. – разноски, направени във въззивното производство.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-настоящ касатор е включил и особеното си искане за „спиране на въззивното решение”, представяйки „надлежно обезпечение в размер на 300.оо лв.”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира искането по чл. 282, ал. 2 ГПК за безпредметно, поради което то ще следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК, подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Същевременно от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.чл. 246 и 248, ал. 1 ГПК се налага извод – на плоскостта на неоттегляемостта на решението, че то може да бъде изменявано само в частта му за разноските, доколкото с нея не се разрешава по същество спорът, който е бил предмет на делото. На собствено основание обаче, тази част от въззивното решение не подлежи на принудително изпълнение /арг. чл. 294, ал. 2 ГПК/.
В конкретния случай, постановеното от въззивната инстанция решение, което е предмет на касационната жалба на „Т” ЕАД – гр. П., е такова по установителен иск, т.е. не е осъдително и затова не подлежи на принудително изпълнение, т. е. лишено от предмет е настоящето особено искане на касатора за спирането му. Що се отнася до частта относно присъдените от въззивната инстанция разноски в тежест на касатора, искането му е недопустимо поради това, че тази част не подлежи на самостоятелно изпълнение, а и действително дължимите от страна на „Т” ЕАД-гр. Перник съдебно-деловодни разноски са общо в размер на 1 276.46 лв., а не на 300 лв. /в какъвто размер е внесеното от д-вото обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане на „Т” ЕАД – гр. П. изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 149 от 14.V.2008 г., постановено от П. окръжен съд, ГК, по гр. д. № 336/08 г. по установителен иск с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./ В ЧАСТТА МУ за присъдените на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ в полза на ищеца Ч. В. М. от гр. П..
О. подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС. в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя „Т” ЕАД – гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС. , ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 731 по описа за 2008 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top