3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
[населено място] ,03,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1508 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 56 / 28.02.2014 год. по т.д.№ 25 / 2014 год. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение,с което е потвърден акта на Окръжен съд Търговище, постановен на 25.11.2013 год. по т.д.№ 75/ 2011 год. , с който е спряно производството по несъстоятелността на [фирма] , на основание чл.632 ал.5 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като противоречащо на закона – чл.632 ал.2 и ал.4 ТЗ, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – отправяне на всички съдебни книжа до лице с оттеглена по отношение на касатора представителна власт, за което е уведомил съда, както и като необосновано,в какъвто аспект сочи на нелогичност и неяснота на мотивите на въззивния акт. Страната намира, че ако се сподели логиката за допустимо многократно прилагане разпоредбата на чл.632 ал.1 вр. с ал.5 ТЗ би се стигнало до парадоксалната ситуация на невъзможност да се прекрати производството по несъстоятелност и поддържане висящността му при липса на условия за осъществяване действия по същото.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване, на основание чл.613а ал.3 ТЗ, съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С решение № 41 / 05.10.2011 год. по т.д.№ 75 / 2011 год. на Търговищки Окръжен съд е обявена неплатежоспособността на [фирма] и открито производство по несъстоятелност на дружеството. С определение № 205/11.09.2012 год. на същия съд е спряно производството, на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ, поради липса на имущество за покриване разноските по същото . С молба от 11.09.2013 год. , в срока съгласно чл.632 ал.2 ТЗ , Н. е претендирала възобновяване на производството, изразявайки готовност за предплащане на разноски по несъстоятелността, за което е поискано указване от съда по несъстоятелността на размер и срок за внасянето им . Вместо да укаже предварително необходимата за внасяне сума и посочи срок за депозирането й, в качеството й на кумулативно изискуема предпоставка за възобновяване на производството, съдът по несъстоятелността, с опр.№ 192 / 30.09.2013 год. едновременно е възобновил производството и указал размер на необходими за внасяне разноски и срок за това . В указания срок, а и последващо Н. не е заплатил такива.С оглед това ,с последващо опр. №252 / 25.2013 год.,с характер на решение,на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ,съдът по несъстоятелността е постановил ново спиране, което е атакувано пред апелативна инстанция и потвърдено с атакуваното в настоящото производство решение. Апелативната инстанция е счела, че макар и неправилно постановен, при липса на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.632 ал.2 ТЗ , актът на съда по несъстоятелността за възобновяване на производството е влязъл в сила и липсва правно основание / арг. от чл. 632 ал.4 ТЗ / за последващо директно прекратяване на производството по несъстоятелност,при идентични предпоставки – липса на имущество за поемане разноските по несъстоятелността ,без спазване поредността въведена с чл. 632 ал. 1 ТЗ и в тази хипотеза.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса , както следва : 1 / Допустимо ли е съдът по несъстоятелността да възобнови спряно производство по чл.632 ал.1 ТЗ , когато е сезиран от кредитор с молба , подадена в срока по чл. 632 ал.2 ТЗ , но без приложени към същата доказателства ,установяващи достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник за предплащане разноски или без представяне на доказателства за депозирана от кредитора необходима сума за същите ? и 2 / Допустимо ли е срокът по чл.632 ал.2 ТЗ да бъде продължаван от съда по несъстоятелността, с определение, даващо възможност на молителя в производството по чл.632 ал.2 ТЗ да внесе съответната сума за разноски и след изтичане на едногодишния срок според същата разпоредба ? Касаторът сочи като допълнителен селективен критерий определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, които не съставляват задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика , нито такава спрямо която е приложима хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не съставляват актове със сила на пресъдено нещо.Сочи също решение № Н- 29 / 22.06.2010 год. по т.д.№ 34 / 2010 год. на САС и решение № 264 / 20.12.2010 год. по т.д.№ 122 / 2010 год. на Великотърновски апелативен съд . Формално се позовава и на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване . Така формулираните въпроси са релевантни към произнасянето на съда по несъстоятелността с определението му за възобновяване на производството , на основание чл. 632 ал.2 ТЗ, не и към акта му за последващо възобновяването ново спиране, на основанието по чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 пр. първо ТЗ. Следователно, така поставените въпроси не съставляват правни такива по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Въззивният съд не е имал основание да обсъжда спазване преклузивния срок за възобновяване на производството, на основание чл. 632 ал.2 ТЗ, а основанието и предпоставките за последващото му спиране, което е и предмет на произнасянето му, респ. на решаващите му мотиви . Спрямо тях не е формулиран правен въпрос.При това по така формулираните въпроси е налице задължителна съдебна практика – реш. № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. , с което е прието, че в преклузивния едногодишен срок по чл.632 ал.2 ТЗ следва да бъде депозирана единствено молбата за възобновяване на производството . Спазването на срока за подаване на молбата е условие за допустимост на молбата за възобновяване на производството , а внасянето на необходимите разноски – основание за разглеждането й от съда по същество и за произнасяне по нейната основателност. Същите могат да се внесат и след едногодишния срок, но във всички случаи преди произнасянето на съда по искането за възобновяване на производството.Съдът по несъстоятелността , постановявайки определение № 192 / 30.09.2013 год. за възобновяване на производството е процедирал в противоречие с тази задължителна практика . Това му определение, обаче, е влязло в сила и породило правни последици и не е предмет на обжалване пред апелативна инстанция. Впрочем цитираното от касатора въззивно решение № Н- 29 / 22.06.2010 год. по т.д.№ 34 / 2010 год. на САС е решението допуснато до касационен контрол с цитираното определение № 163 / 17.03.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС и отменено с преждецитираната задължителна съдебна практика – реш. № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. .
С оглед необосноваване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , касационното обжалване не следва да бъде допуснато .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 / 28.02.2014 год. по т.д.№ 25 / 2014 год. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :