Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр.София 07.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря: Наталия Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
гр.дело № 307/2009 година.
Производството е по реда на чл.303,ал.1 т.1,3, 5 и 6 ГПК, образувано по молба на “Б” Е. –гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 12.11.2008г. по гр.д.5742/07г. на Върховен касационен съд, ГК, Vг.о. и на оставеното с него в сила решение от 27.06.2007г. по гр.д. 3558/06г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ – Г отделение.
Ответникът по молбата за отмяна- “ Е. депо” АД- гр. С. поддържа становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Молителят е поддържал, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК, поради това, че въззивният съд бил приел, че след като в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД било изследвано правото на собственост, то било недопустимо, същото отново да се изследва в производство по чл.108 ЗС и тъй като дружеството – молител не било страна в производството по чл.19, ал.3 ГПК, в настоящето производство по чл.108 ЗС не можело “автоматично да се пренесе установеното относно правото на собственост в друго производство”. Направено е оплакване, че не е проведено пълно и главно доказване от ищеца за наличие на спорното право върху претендираните имоти и по този начин молителят е бил лишен от право на защита, поради нарушаване на “съответните” правила. Основанието по т.1 на чл.303 ГПК е мотивирано с това, че “към момента на съдебния процес не било проведено пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца, а на страната не й било известно, че за част от имотите липсват основания за собственост”.
Молителят не установява наличие на предпоставки, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства или да твърди нови обстоятелства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглежданият случай, извън очертаното приложно поле на нормата е поддържаното от молителя, че не му е било известно, че за част от имотите липсвали основания за собственост. Производството по делото е било образувано по иск по чл.108 ЗС и този иск е бил разгледан, като негов предмет е именно установяване принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, поради имплицитно съдържащия се в ревандикационния, петиторен установителен иск. Наличието на правно валидно придобивно основание, от което произтича спорното вещно право е юридическия факт, чието установяване е разглеждал въззивният съд, като по реда на инстанционния контрол, с решението, чиято отмяна се иска, тези негови изводи са признати за законосъобразни. Общо посоченото от молителя, че не му е било известно, че за част от имотите липсвали основания за собственост не може да промени този извод на съдилищата. Освен, че не са конкретизирани имотите, за които се твърди това обстоятелство и не е изложено и в какво, според молителя то се изразява, то няма характеристиката на ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а съставлява оспорване на поддържаното основание на ищцовата страна, която е твърдяла принадлежност на правото на собственост на възмездно деривативно основание – уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Освен това наличието на поддържаното основание за отмяна предполага не само това обстоятелство да се твърди общо, а и да бъде установено с доказателства, от които биха могли да се изведат непосредствено изводи, променящи обсъдените от съдилищата фактически и правни обстоятелства. Не променят тези изводи и представените- определение от 04.06.2004г. по т.д. 909/97г. на Пазарджишки окръжен съд и определение по от 12.08.2004г. по същото дело, тъй като те са били приобщени към доказателствения материал още в производството пред първостепенния съд – л. 117 и л. 121 и съответно обсъждани от инстанциите разгледали спора по същество, поради което нямат качество на нови доказателства.
Не се установява и наличие на основание по чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК. Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК,предполага установеност на това, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или, че е била ненадлежно представлявана. Т.е. следва да бъде доказано, че в резултат от нарушаване на съдопроизводствените правила, тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото, поради препятствуване на дадените й процесуални възможности, както и да го попълни с доказателства, установяващи поддържаното от нея становище по спора. В разглежданият случай такива обстоятелства не се установяват. Страната е поддържала, че е нарушено правото й на защита, поради това, че не е участвувала в друго съдебно производство- факт ирелевантен към спора, тъй като разглежданите основания третират единствено нарушаване на правата й на защита и участие в производството по делото приключило, с решението, чиято отмяна се иска. След като такива обстоятелства не се твърдят то и тези основания не са налице.
Молителят е поддържал и наличие предпоставките по чл.303, ал.1 т.3 ГПК, мотивирано с това, че при преценка наличието на право на собственост в лицето на ищеца върху спорните имоти съдът се е позовал на невлязло/ според страната/ в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Този извод е определен като неправилен и незаконосъобразен и са развити разбиранията на молителя в тази връзка, поддържани и в подадената от него касационна жалба, по която ВКС се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска. Основанието по чл.303, ал.1 т.3 ГПК е налице когато решението, предмет на отмяната е било основано на постановление на съд или друго държавно учреждение и този акт впоследствие т.е. след постановяване на атакуваното по реда на чл.303 ГПК решение, е бил отменен. Изрично посочените от нормата предпоставки предполагат установяване на тези юридически факти. Страната не е сочила довод относим към това основание, тъй като позоваването от съда на друг съдебен акт, независимо дали е влязъл в сила или не, е ирелевантно, ако този акт впоследствие не е бил отменен. Данни в тази насока не се поддържат от молителя. Следователно не се установява наличие и на това основание.
Ирелевантни са развитите оплаквания за неправилност на решението на въззивният и касационен съд. Преценката, на сочената неправилност е въпрос, който следва да се обсъжда само по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С тези доводи, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на състава на Върховният касационен съд по касационната жалба.
С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Б” Е. –гр. София за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1,3, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 12.11.2008г. по гр.д.5742/07г. на Върховен касационен съд, ГК, Vг.о. и на оставеното с него в сила решение от 27.06.2007г. по гр.д. 3558/06г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ – Г отделение.
ОСЪЖДА “Б” Е. –гр. София да заплати на “Е” А. – гр. С. направените в производството по чл.303 ГПК разноски в размер на 1000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: