Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр.София 24.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря: Н.Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 645/09година.
Производството е по чл.47,т.3, пр.2-ро и т.5 ЗМТА, образувано по иск на “ А. А”Е. – гр. С. за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българската търговско –промишлена палата – гр. С. решение от 22.07.2009г. по в.а.д. №193/2008г. Ищецът поддържа, че решението на АС при БТПП противоречи на обществения ред на Република България. Този извод е мотивиран с това, че при постановяването му бил нарушен основен принцип на правото, изведен от чл.9 ЗЗД – принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното,тъй като с него била санирана недействителна клауза в договора между страните. Нарушен бил и принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните. Освен това като е подменил волята на страните арбитражния съд се е произнесъл по искане, което не било претендирано- с решението била присъдена неустойка, а се претендирали лихви за забава. В тази насока са развити подробни съображения за неправилност на изводите на арбитражния съд, с оглед тълкуване на договора и възможността да бъде уговорена лихва в определени рамки, като е поддържано разбиране, че преценката, свързана с допустимия размер на уговорената лихва следвало да бъде извършена с оглед установената законна лихва. Изведена е и нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
Ответникът –“К” ЕООД- гр. С. оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл.47, т.3 и 5 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 22.07.2009г. по в.а.д. №193/08г. на Арбитражният съд при Българската търговско –промишлена палата е осъдил “ А. А” Е. – гр. С. да заплати на “. Б. С. К. 2003г.” Е. – гр. С. променено наименование- “К” / сумата 21726.18лв., представляваща лихви за просрочени задължения по издадени фактури за извършени счетоводни услуги за периода м.11.2005г. – м. 07.2008г., съгласно чл.10 от Договор за счетоводно обслужване №036/21.06.2005г. и приложение №1 към него, отхвърлен е евентуалния насрещен иск на ищеца за заплащане на сумата 574лв. – съставляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Ищецът не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице посоченото основание е необходимо арбитражното решение да противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “ обществен ред” включва основните принципи на правопорядъка – израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Т.е. тези принципи са утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение. Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая страната е поддържала, че арбитражния съд е нарушил принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното, като това твърдение е подкрепено с доводи за допуснати нарушения от арбитражния съд на материалния закон. Ищецът е направил своето възражение за недействителност на клаузата на чл.10 от договора пред арбитражния съд, който е изложил подробни мотиви свързани с развитото от страната съображение за прекомерност на неустойката. Съставът изрично е посочил, че чл.309 ТЗ не предвижда намаляване на неустойката, дължима при търговски сделки, поради прекомерност и след като в случая страните по договора са търговци по смисъла на чл.1 ТЗ, такава не може да се претендира. Следователно, доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането по което е основателно само на лимитивно посочени от чл.47 ЗМТА основания.
Ищецът е поддържал и доводи за наличие предпоставките на чл.47, т.5 ЗМТА, изведени от заявената от “К” Е. / със предишно наименование “Б”/претенция за заплащане на лихви за забава, а не на неустойка. Така е изведено и произнасяне на арбитражния съд по предмет различен от заявения. Предмета на спор, обаче е бил очертан изрично в производството, чрез индивидуализиране на спорното право от ищеца- посочена е сумата,периода и основанието – забавени плащания по издадени фактури за извършени счетоводни услуги. По него, изрично очертавайки го с тези индивидуализиращи белези се е произнесъл и арбитражния съд, като е направил уточнение, че страните са уговорили с изрична разпоредба, че при забава на плащането ще се дължи неустойка, а няма да се претендира законна лихва и тъй като предвидената наказателна лихва е включена в раздела на договора озаглавен “ неустойки”, размера на претендираната вреда следва да се определя на базата на неустойка за забава. Следователно, съдът се е произнесъл в рамките на поисканото. Извън това доводите на ищеца са относими към правилността на дадените от арбитражния съд правни квалификации и на интерпретираното от него съдържание на договорната клауза, от която произтича вземането, поради което са и неотносими към предмета на производството по чл.47ЗМТА.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 372лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ А. А”Е“К” ЕООД- гр. С. иск с правно основание чл.47, т.3 пр.2-ро и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 22.07.2009г. по в.а.д. №193/2008г
на Арбитражния съд при Българската търговско –промишлена палата – гр. С..
ОСЪЖДА “ А. А”Е“К” ЕООД- гр. С. направените в настоящето производство разноски в размер на 372лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: