О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 463/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” О. – гр. Х. срещу решение № 128 от 24.04.2008г. по гр.д.2/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.08.2007г. по гр.д. 88/06г. на Хасковски окръжен съд за отхвърляне на предявените от “ М. ”О. – гр. Х. против Л. Д. , В. Г. , В. Г. , В. С. и В. Г. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Ответниците по касация – Л. В. Д. от гр. Х., В. В. Г. от гр. Х., В. Х. Г. от гр. Х., В. С. С. от гр. П. и В. С. Г. от гр. С., чрез повереника си – адв. М. Г. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
В приложеното към жалбата на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил, че е предявил два иска – за сумата 19000лв. – съставляващи обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от предсрочно прекратяване на наемния договор между страните и иск за заплащане на извършените от ищеца – наемател трайни подобрения в наетия имот в общ размер на 58728лв. Поддържал е, че двете претенции произтичат от сключен между страните наемен договор на 01.01.2003г., като между тях било безспорно, че той в качеството си на наемател по този договор, бил извършил в наетия имот преустройство и тъй като в исковата молба било изложено, че собствениците на имота са се обогатили със стойността му, е направен извод, че дължат вложените в строителните работи средства по правилата на неоснователното обогатяване, а не съобразно приетото от въззивният съд, който разгледал претенцията само във връзка с наемния договор. Касаторът е посочил, че съдебната практика до 1968г., във връзка с подобряването на чужд имот, съобразно редица решения на ВС, приемала, че всеки който извършвал подобрения в чужд имот придобивал права по чл.72-74ЗС без значение дали е държател или владелец, но след постановяване на ТРОСГК №85/68г. и ППВС №6/74г., от тази практика било отстъпено и държането било “останало извън правилата по чл.72-74 ЗС”, а държателя следвало да предяви иск по чл.59 ЗЗД. Направен е извод, че и в случая претенцията била по чл.59 ЗЗД, а съставът на апелативния съд нарушил материалния закон, поради това, че не приложил правилата на неоснователното обогатяване – квалифицирано като основание по чл.281, т.3 ГПК. След тази констатация е посочен като съществен въпроса, относно това дали отношенията между страните следвало да се разглеждат по правилата на неоснователното обогатяване. Поддържано е, че този въпрос бил разрешен от Пловдивски апелативен съд в противоречие с практиката на ВС – сочените ТРОСГК №85/68г. и ППВС № 6/74г., цитирани са в този смисъл и други решения на тричленни състави на ВС и ВКС по индивидуални спорове, и решение на ВАС по административен спор. Така страната е обосновала наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са още като спорни и въпросите, за това дали предсрочното прекратяване на наемния договор без основателна причина освобождава страната от задължение да заплати обезщетение за неспазване на уговорения наемен срок, кои били правилата, по които се уреждало заплащане на трайни подобрения в нает имот, извършени от наемателя, като тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и обосновавали допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел- по исковата претенция за заплащане сумата 58728лв., по която са поддържани доводите за допускане на касационно обжалване- че съобразно договора между страните, наемателят следвало да извърши ремонт и реконструкция на имота до състояние подходящо за ползуване за интернет зала за своя сметка /р. І, т2/, а съгласно р. ІІ, т.4 наемодателите имали право да получат имота във вида, в който са го предали, заедно с извършените в него подобрения. Изрично в р. ІІІ т.4 било предвидено при прекратяване на договора, наемателят да върне наетия имот заедно с извършените за негова сметка подобрения. Съдът е обсъдил и гласните доказателства като е приел, че страните са постигнали споразумение за това наемателят да поеме разноските по предстоящия ремонт на наетия имот срещу заплащане на по-нисък наем. Същественият материалноправен въпрос, касаторът е свързал с определянето на правната квалификация на иска, като е счел, че в противоречие с ТРОСГК №85/68г. и ППВС №6/74г. и подробно изброени в същия смисъл решения на тричленни състави на ВС и ВКС / трайна практика, която се кумулира от задължителната и обосновава поддържано основание само по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / въззивният съд е приел, че отговорността се извежда от договора сключен между страните, а не се развива по правилата на неоснователното обогатяване. С ТРОСГК № 85/68 на ВС на НРБ е обоснован извод за прилагане на общия състав по чл.59 ЗЗД, тогава когато не е налице друг ред за възмездяване на вложените в подобренията средства. Прието е, че само държателя, който не разполага с друга възможност за получаване на равностойността на увеличената цена на имота в резултат на извършени от него подобрения, може да предяви иска по чл.59 ЗЗД. Държателят няма права по чл.72-74 ЗС / както сам отбелязва и касатора/- изрично т.1 ППВС № 6/74г. За да заема имота основанието за него е сключения договор за наем, който урежда отношенията му с наемодателя и само ако не е налице, такъв, тези отношения се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, респективно по правилата на неоснователното обогатяване/ изрично ТР №85/2.12.1968г./. Определяне на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът не може да излезе извън рамките на заявеното от ищеца, а в случая още с исковата молба ищеца е въвел наличието на договорно основание, което следва да изключи и съобразно цитираните разрешения, общия състав на неоснователното обогатяване, като път за търсената искова защита. Или извършената в този смисъл дейност на въззивния съд по определяне на правното основание на иска не формира противоречие със задължителната практика на Върховния съд, а е в съответствие с нея, тъй като в случая е налице договор между страните който обективира постигнато съгласие и по отношение на извършеното преустройство. Следователно не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не обосновава извод за наличие на предпоставките на посочения текст и цитираното решение на ВАС по адм. д.4608, което не е представено по делото. Практиката по административни спорове е неотносима към производството по допускане до разглеждане на касационните жалби с оглед изричното очертаване в т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК на предметния обхват на нормата, определящ изискване твърдяното противоречие да е с практиката на ВКС, респективно общите съдилища, наличието, на което единствено може да обоснове извод за приложното й поле.
Общото формулиране на въпроси не води до извод за наличие на предпоставките чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като до такъв не води и възпроизвеждането на текста на нормата. За да е налице основание по цитирания текст, то касаторът след поставяне на въпросите, които счита за съществени / т.е. такива, които според него обуславят крайния решаващ извод на въззивния съд, а не общи/ е следвало да посочи връзката им с конкретна приложена от въззивният съд норма, обусловила постановения правен резултат, която е неясна или непълна и следва по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Тези две предпоставки следва да бъдат обосновани в кумулативна съотносимост. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 24.04.2008г. по гр.д.2/08г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: