О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 12,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 886/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ Г. ”Е. – гр. Х. срещу решение № 20 от 02.04.2009г. по гр.д.789/07г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №296/25.06.2007г. по гр.д. №2363/06г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството – касатор против К. А. К. от гр. С. иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ответникът по касация – К. А. К. от гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че “съществения материалноправен въпрос”, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е за елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП / отм./ и за наличието им по конкретното дело. С оглед това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение относно изискването за наличие на право на собственост придобито по реда на чл.17а ЗППДОП / отм./ освен процесния имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на стопанското предприятие преди влизане в сила на нормата и да е бил включен в баланса му към 31.03.1991г. още и да е бил усвоен за нуждите на предприятието и приетото в тази връзка с решения №21/08г. на Сливенски окръжен съд и решение №23/08г. на същия съд, с които изискването за усвояване на имота не е било включено като елемент от фактическия състав на обсъжданото придобивно основание. Освен това е сочено, че е налице противоречие относно тези изисквания за установяване право на собственост в лицето на ищеца по ревандикация, когато той се позовава на обсъжданата разпоредба с практиката на ВКС, обективирана в решения – 1079/05г. на ВКС, ІV г.о., решение №889/07г. на ВКС, ІІ г.о., решение №81/08г. на ВКС V г.о. и решение № 391/03г. на ВКС, ІV г.о., с които е мотивирано, че ако на държавно предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване или управление, с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху този имот преминава в патримониума на това дружество.
С тези аргументи е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, неправилно квалифицирано от касатора и по т.1 на нормата.
Поставен е и втори “съществен материалноправен въпрос”, свързан с фактическия състав на придобиване от страна на държавата на частни недвижими имоти, отчуждени за държавна нужда по реда на чл.101 ЗС/в ред. от 1951г./ и в частност приложение на чл.101, ал.3 ЗС / ред.1951г.,/относима към конкретното правоотношение, определяща момента на осъществяване на вещната транслация спрямо отчуждените по този ред недвижими имоти. По отношение на така поставения въпрос, страната е поддържала, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК с оглед това, че от правилното му решаване зависело установяването на точния смисъл на приложимия материален закон.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Сливенски окръжен съд е приел, че ищеца – въззивник в производството основава своето право на собственост върху спорния имот на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП и наличие на универсално правоприемство спрямо МСП “ М. ” – гр. С.. Така поддържаната активна материалноправна легитимация, обаче, не била установена по спора, тъй като чл.17а ЗПППДОП / отм./не се прилагал за недвижими имоти, които били определени за държавни и обществени нужди и не били усвоени от държавните предприятия, какъвто бил и разглеждания случай, изведено от това, че ищецът не доказал факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на някое от предприятията – праводатели, както и това, че е бил усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса му към 31.03.1991г. Прието е обаче, че самото отчуждаване на имота от физическите лица – негови собственици, съобразно представените решения на Министерски съвет № 1460/62г., №14/66г. и №289/69г. установявали валидно проведено отчуждително производство и доказвали осъществяване на предвидения фактически състав на това отчуждаване, но това обстоятелство, не доказвало правата на ищеца, поради неустановеност на преминаване на спорната недвижима вещ в неговия патримониум с акта на преобразуването му в търговско дружество. Макар и да е приел, че не следва да разглежда противопоставеното от ответника придобивно основание, съдът е отбелязал, че установената с АДС №8037/95г.държавна собственост и включването на имота в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ определяло и специален ред за придобиване собствеността върху него, като твърдяния оригинерен способ е изключен, тъй като давностното владение не може валидно да бъде упражнявано срещу държавата.
Въпросът относно приложението на чл.17а ЗППДОП/ отм./ във връзка с установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца по ревандикация е релевантен за спора, тъй като той е обосновал решаващия извод на съда за неоснователност на иска по чл.108 ЗС, поради липса на доказване на наличие на правото на собственост в лицето на ищеца, тъй като предпоставките за установеност на поддържаното придобивно основание са в съотносимост на кумулативност и липсата на доказани юридически факти относими към всеки един от елементите води и до липса на основанието за наличие на претендираното право. Освен това, този въпрос е решен от състава на окръжния съд и в противоречие с приетото с представените решения на ВКС и на Сливенски окръжен съд. Следователно, налице е обективен идентитет, по отношение на разгледания материалноправен, въпрос, разрешен, обаче различно в сравняваните съдебни актове, изцяло относими към установяване на предпоставките изискуеми от разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият формулиран въпрос- относно приложение на чл.101, ал.3 ЗС/ ред 1951г./ обаче, не обуславя довод за приложение на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Основанието по този текст, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки изложените от страната доводи са ирелевантни за наличие на това основание. Още повече, че нормата на чл.101, ал.3 ЗС / в ред.1959г./ ясно и непротиворечиво определя момента на транслация на собствеността върху недвижими имоти отчуждени за държавни нужди. Касаторът се е позовал, за да обоснове това основание и на фактически неверен довод относно приетото от въззивния съд, като е поддържал, че решаващият състав е мотивирал липса на надлежно проведено отчуждително производство, а съдът е приел точно обратното- че е налице законосъобразно провеждане на отчуждителната процедура и държавата е станала собственик на определените с решенията на Министерския съвет от 1962г., 1966г. и 1969г. земи.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 02.04.2009г. по гр.д.789/07г. на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- “Г” Е. – гр. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: