О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 497/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Х. С. и П. А. С. и двамата от гр. П. срещу решение № 94 от 18.04.2008г. по гр. д.106/08г. на Т. окръжен съд, с което след отмяна на решение от 11.01.2008г. по гр.д.350/2007г. на П. районен съд по същество е обявен за окончателен сключения на 19.09.2006г. договор между С. Х. С. и П. А. С. от една страна и “ Софконсулт” О. – гр. В. от друга, за продажба на недвижим имот – дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда, находящо се в с. И., общ. Попово, като е осъден “ Софконсулт” О. – гр. В. да заплати договорената цена в размер на 10000лв.
Ответникът по касация- “ Софконсулт” О. – гр. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е относно приложението на чл.95 и чл.97ЗЗД – забава на кредитора и последиците от нея. Определил е още като съществен и въпроса относно недействителността на процесния предварителен договор и наличие на предпоставките по чл.298, ал.1 ГПК/отм./. С оглед тези въпроси е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №795 от 30.09.1999г. по гр.д. 499 /99г. на В. касационен съд, ІІ г.о., във връзка с приложението на чл.95-97ЗЗД и решение №749 от 28.09.2001г. по гр.д. 130/2001г. на ВКС, ІІ г.о. – по приложението на чл.87, ал.3 вр. чл. 95 ЗЗД. В подкрепа на това разбиране, страната е изложила и довод, че фактически не е било спорно между страните, че нито една от уговорените вноски по предварителния договор не е била заплатена от ищеца по спора- купувач по сделката и че продажната цена не е била внесена по банков път към момента на отправяне на поканата от касаторите за разваляне на договора. Направен е извод, че е налице неизпълнение на задълженията на купувача, който въпреки, че към момента на поканата за нотариално оформяне на продажбата е дължал три вноски- съобразно договорените срокове, не е платил нищо, не е депозирал сумите в банка и съответно не се е освободил от последиците от неизпълнението. В противоречие с това разбиране, изведено от сочените решения на ВКС, с обжалвания съдебен акт било прието обратното. В същия смисъл е сочено и решение на СГС. Така е изведено наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно квалифицирано от касатора и по т.1 на нормата. Страната е възпроизвела и текста на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК,обоснован с доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Т. окръжен съд е приел основателност на предявения от Софконсулт” О. – гр. В. против С. С. и П. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, поради това, че обещателите по предварителния договор също както и купувача били изпаднали в забава, тъй като не изпълнили задължението си да подготвят документите по сделката и да подпишат окончателния договор в уговорения срок, не били посочили и банкова сметка по която купувача следвало да превежда вноските, от който довод е изведено и приложение на чл.96 ЗЗД. Постановено е едновременно изпълнение на страните. Прието е още, че съобразно чл.297, ал.1 ГПК / отм./ когато купувача има насрещно задължение по сделката за заплащане на цената, то същия следва да бъде осъден да заплати договорената сума едновременно с постановяване на решението за обявяване на окончателния договор, като е направен извод, че поради това, продавачите не можели да се ползуват от договореното с чл.2, ал.2 от договора и да искат неговото разваляне.
Формулирания от касатора въпрос във връзка с приложението на чл.95 ЗЗД, в контекста на приетото от въззивния съд за това, че в случая иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен тъй като кредитора не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не е могъл да изпълни и поради това самият той е изпаднал в забава, от който извод са изведени и правните последици на тази забава- е съществен тъй като е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора, а освен това същия е разрешен в противоречие със приложените – решение от 10.01.2005г. по гр.д. 1102/04г. на СГС, ІV г.о. , решение № 795 от 30.09.1999г. по гр.д. 499/99 но ВКС, ІІ г.о., с които във връзка с неизпълнението на парично задължение е прието, че длъжника, може да се освободи от него, само ако депозира сумата в банка по местоизпълнението и уведоми кредитора за това. Нормата на чл.95 ЗЗД е в общата част на закона и поради това намира приложимост спрямо всички случаи на неизпълнение на задължения произтичащи от облигаторно правоотношение. Следователно, както с обжалваното така и с посочените като противоречиви решения е разгледана приложимост на правна норма при еднородност на хипотезите. Или, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доводи за т. 1 от текста не са изложени, като неправилно страната е определила квалификацията по този текст, изведена от решения на тричленни състави, които не обуславят трайна или задължителна практика на ВКС. Не са обосновани и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като соченото е относимо към правилността на обжалвания съдебен акт и съответно се подвежда под състава на чл.281 ГПК, който не обосновава допускане на касационно обжалване на съдебния акт.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 61.52 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 18.04.2008г. по гр. д.106/08г. на Т. окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите- С. Х. С. и П. А. С. и двамата от гр. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 61.52лв./ шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: