О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 725/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за следприватизационен контрол срещу решение №105 от 28.05.2008г. по гр.д.110/08г. на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на решение №893/04.02.2008г. по гр.д. 799/07г. на Ловешки районен съд, по същество са отхвърлени предявените от А. за следприватизационен контрол – гр. С. против “А” А. – гр. Л. искове по чл.92, ал.1 ЗЗД- за заплащане на сумата 9741, 14 лв. представляваща дължими неустойки за забава върху част от първа, цялата втора, трета, четвърта, пета , шеста и седма разсрочени вноски от цената по договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на “Е” ЕООД- гр. Л..
Ответникът по касация- “А” А. – гр. Л. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е относно възможността престирането на нещо различно от дължимото да има погасителен ефект, без съгласието на кредитора за това, като този въпрос бил решен в противоречие с приложени решения №1012/20.07.по гр.д. 271/99 на ВКС, V г.о., с което било прието, че след като уговорената цена е в чуждестранна валута, то плащането следва да бъде в същата валута, а кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение в български лева, решение № 267/26.05.2004г. по гр.д. 1699/03 на ВКС І т.о., съобразно което не може да бъде валидно извършено- с погасителен ефект- плащане с компенсаторни записи по чл.8, ал.3 ЗОСОИ без съгласие на кредитора за това и решение №21.06.2005г. по гр.д. 607/04г. на ВКС, ІІ т.о. с което също било прието, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение осъществено с нещо различно от договореното.
Така поставен, материалноправният въпрос е значим, но не е съществен, тъй като няма относимост към решаващите изводи на въззивиня съд. Решаващият състав е приел, че съобразно данните по делото е било установено, че преди създаване на АСПК – гр. С., продавачът по процесната приватизационна продажба – Министерство на икономиката е приел- с два двустранно подписани протокола- извършеното плащане, а поименните компенсаторни бонове, с които е осъществено, са счетени за редовно платежно средство, съгласно нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Следователно, решаващият извод на съда е бил направен именно при тази фактическа обстановка – при изрично дадено съгласие на кредитора за изплащане на цената с непарични компенсаторни инструменти. Затова въпросът може ли престирането на нещо различно от уговореното да има погасителен ефект без съгласието на кредитора е неотносим, тъй като в случая е било налице съгласие на кредитора. В тази връзка не се установява и обективен идентитет между разрешения с посочените решения въпрос и този разрешен от въззивния съд по спора. Или доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване при така формулирания въпрос са неоснователни.
Касаторът е поставил като съществен материалноправен въпрос и този относно това дали е приложима разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ при положение, че купувача е в забава съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ. С оглед това, е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение от 06.06.2006г. по т.д. 279 /05г. на Върховен касационен съд, ТК ІІ т.о. и решение №972 от 15.12.2007г. по т.д. 531/2007г. на ВКС. Изведено е наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно квалифицирано от касатора по т.1 на нормата.
За да обоснове, погасителен ефект по отношение на поетото задължение за заплащане на остатъка от цената по договора с поименни компенсаторни бонове и съответно неоснователност на исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е налице просрочие при плащането тъй като разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ, в редакцията й преди изм. с ДВ бр.47/2002г., установявала, че в случаите на разсрочено плащане по чл.25, ал.3 ЗППДОП / отм./, какъвто бил и разглеждания случай, остатъкът от покупната цена можел да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищно компенсаторни записи и временни удостоверения по чл.6, ал.8 ЗОСОИ в срок до 31.12.2001г. и след като ответникът заплатил остатъка от цената по този начин на 15.11.2001г., включително и задължението за просрочие на съответните невнесени в срок годишни вноски за 2000г. до датата на цялостното погасяване на задължението – 12.10.2001г. то следва да бъде приложен чл.8, ал.3 ЗОСОИ.
Поддържания от касатора въпрос е съществен поради това, че е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора,с оглед валидността на осъщественото с компесанторни инструменти плащане, като освен това същия е разрешен в противоречие с приетото с решение №972 от 15.12.2007г. по т.д. 531/2007г. на ВКС, с което в същата хипотеза и при идентична фактическа обстановка, т.е. при еднородност на случаите е изведена липса на погасителен ефект на постъпилите със забава плащания с компенсаторни инструменти, по отношение на изпълнението на договорно поетите задължения, тъй като не са били налице предпоставките на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. С другото приложено решение на ВКС от 06.06.2006г. по т.д. 279 /05г. е налице идентичност на изводите на въззивния съд с тези на състава на касационния съд, което от своя страна установява и наличие на противоречива съдебна практика и обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.84, ал.1 ГПК и решение №3/2008г. на КС на РБ, А. за следприватизационен контрол следва да заплати държавна такса в размер на 194.82лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 28.05.2008г. по гр.д.110/08г. на Ловешки окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на касатора- А. за следприватизационен контрол- гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 194.82лв./сто деветдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: