О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 442/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. о. срещу решение № 42 от 22.02.2008г. по д.2325/07г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2006г. по гр.д.4838/2005г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от С. о. против Д. Й. Д. и П. А. А. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 41, ал.2 ЗППДОП / отм./.
Ответниците по касация- Д. Й. Г. и П. А. А. и двамата от гр. С. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП / отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок. С оглед това, е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №382 от 26.05.2006г. по гр.д. 712 /05г. на Върховен касационен съд, ТК І т.о. и решение №3 от 14.04.2008г. по гр.д. 2216/2004г. на Софийски градски съд. Изведено е наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно квалифицирано от касатора и по т.1 на нормата.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е приел неоснователност на предявения от С. о. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че сделката, с която ищецът се е разпоредил по реда на ЗППДОП/отм./ с процесния недвижим имот, била сключена при действие на този закон, поради което и в договора била възпроизведена забраната за отчуждаването на обекта залегнала в чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм./ Атакуваната продажба, чиято нищожност С. о. е извела от това, че е сключена в противоречие с посочения текст, била осъществена след отмяната на ЗППДОП, поради което и установените с него правила не се прилагали, а противоречието с тях не обосновавало извод за нищожност на последващо сключения, преди изтичане на забраняващия транслация на собствеността срок, договор за продажба. Поддържания от касатора въпрос е съществен поради това, че е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора, като освен това същия е разрешен в противоречие със сочените и приложени съдебни актове, тъй като с тях е прието в същата хипотеза и при идентична фактическа обстановка, т.е. при еднородност на случаите, точно обратното – изведена е нищожност на последваща разпоредителна сделка с обект придобит по реда на чл.35 ЗППДОП/отм./, поради противоречие с императивната норма на чл.41, ал.2 ЗППДОП / отм./.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.84, ал.3 ГПК общините са освободени от заплащане на държавни такси, като настоящата хипотеза не попада в изключенията визирани в текста.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 22.02.2008г. по д.2325/07г. на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: