О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 667/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на 11.04.2008г. по гр. д.3149/07г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 06.07.2007г. по гр.д.1047/2006г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ЗД “Б” АД – гр. С. против ЗК “ У. “ АД – гр. С. с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ / отм./ вр. чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ за сумата 8527.34лв. – неизплатена част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2848.08лв., по същество тези искове са уважени. В частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД над присъдения размер до пълния предявен от 2923.08лв. решението е оставено в сила.
Ответникът по касация- ЗД “ Б. И. ” АД – гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за допускането й до разглеждане, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а спора решаван противоречиво от съдилищата. Макар и непрецизно заявен, от изложението може да бъде изведен и съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение, а именно –какъв е обема на отговорността на застрахователя и дали той е обвързан от размера на обезщетението, платено от суброгиралия се в правата на увредения, застраховател по имуществена застраховка. С оглед този въпрос е и поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №77/ 17.02.2004г. по гр.д. 1412/03 на ВКС, ТК, решение № 548/16.05.1996г. по гр.д. 294/95 на ВКС, V г.о. , както и решения от 03.06.2003г. по гр.д. 2452/02г. на САС. С решение №150 от 08.07.2004г. по гр.д. 160/04г. на ОС – Търговище е направен аналогичен извод при решаване на поставения въпрос с този на въззивния съд по обжалваното решение, с което касаторът е обосновал наличието на противоречива практика на съдилищата. Страната е възпроизвела и част от текста на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- “ от значение за точното прилагане на закона”,обоснован с доводи за липса на методика за уреждане на претенциите за обезщетение на вредите, причинени от МПС по задължителната застраховка “ гражданска отговорност”, като е поддържала че съдебната практика не била богата, което водело до противоречиво разрешаване на съдебните спорове.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е приел основателност на предявения от ЗД “ Б. И. ” АД – гр. С. против ЗК “ У. “ АД – гр. С. иск с правно основание чл.402 ТЗ / отм./, поради това, че след като ищеца е обезщетил застрахованото лице за вреди причинени от ПТП и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 39116.60лв. / 80% от договорената застрахователна стойност, поради настъпила тотална щета/ то той е встъпил в правата на увредения срещу ответника – застраховател на деликвента по застраховка “ Гражданска отговорност- до размера на платеното от него, поради което предявения иск е доказан по основание. По спорния въпрос- относно размера на дължимото застрахователно обезщетение е прието, че той следва да бъде определен по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Въпросът относно начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.402 ТЗ / отм./, в контекста на приетото от въззивния съд за това, че в случая дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие – е съществен, тъй като е в пряка относимост към решаващите изводи на въззивния съд и определя изхода на спора, а освен това същия е разрешен в противоречие с приетото по приложените – решение №77/ 17.02.2004г. по гр.д. 1412/03 на ВКС, ТК, решение № 548/16.05.1996г. по гр.д. 294/95 на ВКС, V г.о. и решение от 03.06.2003г. по гр.д. 2452/02г. на САС, с които във връзка с определяне на застрахователното обезщетение е прието, че то не може да надхвърли действителната стойност на застрахованото имущество към момента на деликта или като база за неговото определяне е посочена не стойността на шетата, а тази на застрахованото имущество. Следователно, както с обжалваното така и с посочените като противоречиви решения е разгледан поставения материалноправен въпрос при еднородност на хипотезите. Или, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доводи за т. 1 от текста не са изложени, като неправилно страната е определила квалификацията по този текст, изведена от решения на тричленни състави на ВКС, които не обуславят трайна или задължителна практика. Не са обосновани и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като соченото е относимо към противоречивото определяне на размера на застрахователното обезщетение и се квалифицира по т.2 от текста.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касатора следва да внесе държавна такса в размер на 227.50лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 11.04.2008г. по гр. д.3149/07г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора- З. компания “ У. ” АД – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 227.50лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: