О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четеринадесети февруари две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 208/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на К. В. К., лично и като управител на „К” ЕО. , с. К., обл. Шумен против определение от 09.10.2008 г. по в. ч. т. д. 592/2008 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното определение състав на Шуменския окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определение от 19.10.2007 г. по ч. т. д. № 2096/2007 г. на Районен съд град Ш., с което му е върната частната жалба поради неотстраняване на нередовността й в срок.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна, а допускането на касационно обжалване касатора обосновава с предпоставките на чл. 280, ал.1, 3 ГПК.
Ответникът „А” О. , гр. Ш. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, срещу акт подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, но не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване, частния жалбоподател повдига като съществен и от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, процесуалния въпрос за дължимата държавна такса при обжалване на съдебни актове, постановени по молби за издаване на изпълнителен лист. Според касаторът посочените актове се обжалват по реда за разглеждане на частните жалби и съответно е приложима т. 13 от Т. 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, а не по общия исков ред, към който се прилага т. 12 от Т. , както е приел въззивния съд в своето определение.
Частната касационна жалба не следва да бъде разгледана по същество, тъй като от данните по делото не се установява наличието на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Формулираният от касатора процесуален въпрос за дължимата държавна такса за горепосоченото съдопроизводство е съществен по своята същност, но неоснователно жалбоподателя счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съществените процесуални въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото поради необходимост от произнасяне на ВКС при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт. В конкретния случай, приложимата към решаването на посочения въпрос е т. 12 от Т. № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, според която в редакцията й към постановяване на разпореждането за връщане на частна жалба, при обжалване пред по-горен съд, таксите по т. 1-9 се събират в половин размер върху обжалваната част. Съгласно т. 7 от тарифата, държавна такса по молби за издаване на изпълнителен лист в случаите, когато не се води състезателно производство, какъвто е и настоящият казус, е 2 % върху интереса, а при обжалване с частна жалба на акта, с който се отказва или уважава молбата е в размер на 1 % от този интерес. Изричната законова разпоредба и липсата на противоречива практика по този въпрос не налагат тълкуването на законовия текст.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 09.10.2008 г. на Шуменски окръжен съд по в. ч. т. д. № 592/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :