О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 05,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 758 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2992/2.VІІ.2009 г. на И. К. М. от гр. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д от АК-Кюстендил, против въззивното решение на Кюстендилския ОС, ГК, от 29.V.2009 г., постановено по гр. д. № 213/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Кюстендилския РС от 17.ІІ.2008 г. по гр. д. № 1486/08 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен установителен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу Е. Е. Б. от същия град
Единственото оплакване на касатора И. М. е за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът му срещу Б. с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи, като бъде признато за установено, че – като ремитент, той има срещу нея вземане по запис на заповед от 21.ІХ.2007 г. в размер на сумата от 5 000 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. М. изтъква, че с атакуваното въззивно решение Кюстендилският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос за характера на записа на заповед като правна сделка и приемайки, че тя не била „абсолютно абстрактна”, а следвало винаги да бъде разглеждана на базата на друго каузално правоотношение, свързано с издаването на менителничния ефект, той бил решил този въпрос „в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в приложените към изложението три решения на отделни състави от неговата търговска колегия: 1./ Решение № 694/16. Х.2008 г. по т.д. № 341/08 г. на ІІ-ро т.о.; 2./ Р. № 652/7. Х.2008 г. по т.д. № 285/08 г. на ІІ-ро т.о.; и 3./ Р. № 229/28.ІІ.2003 г. по гр.д. № 899/2000 г. на бившето V-то г.о.” Наред с това, поради широкото разпространение на записа на заповед в търговския оборот и с цел „прекъсване на евентуално създадена порочна практика” на Кюстендилския ОС, от особено значение било произнасянето на ВКС в полза на абстрактния характер на записа на заповед – като правна сделка, който въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответницата по касация Е. Е. Б. от гр. К. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложеното в жалбата на И. М. единствено оплакване за незаконосъобразност на постановеното от Кюстендилския ОС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Кюстендилския окръжен съд, касационната жалба на И. К. М. от гр. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Това, че записът на заповед е абстрактна правна сделка не подлежи на съмнение нито в доктрината, нито в съдебната практика. Последната обаче, както това е видно от цитираното от касатора Р. 329/28.ІІ.03 г., постановено по гр. д. № 899/2000 г. по описа на бившето V-то г.о. на ВКС последователно приема, че „абстрактният характер на сделката запис на заповед, необвързването му с определена кауза, не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му”. Следователно този абстрактен характер на едностранната правна сделка запис на заповед никога не е бил абсолютизиран в константната практика на ВКС. Всъщност точно това е имал предвид Кюстендилският ОС с несполучливия свой израз в мотивите на атакуваното решение, че същата сделка не била „абсолютно абстрактна”. Също по приложението на чл. 254 ГПК /отм./ състав на бившето V-то г.о. на ВКС е приел дословно със своето решение № 1* постановено на 30. ХІ.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г., че „макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари. Ето защо, доводите на касатора, основани на каузалните отношения, по повод на които е издаден записът на заповед, са възражения на издателя, които съдът следва да обсъди, за да реши дали сумата по изпълнителния лист се дължи”.
В заключение, не се констатира и наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване. Освен, че касаторът М. я схваща едностранчиво: само като въпрос от значение за точното прилагане на закона – не и за развитие на правото въобще, ще следва да се подчертае, че трайната практика на ВКС по въпроса за абстрактния характер на записа на заповед, като една от т. нар. „абсолютни търговски сделки” /по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ/, винаги се е основавала върху разбирането, че менителничните правоотношения не се пораждат единствено от абстрактните сделки, а от сложни фактически състави, в които те /менителницата и записа на заповед/ са само един елемент, макар и съществен. От което по-конкретно следва, че абстрактният характер на записа на заповед, като сделка, съвсем не означава че във всеки един отделен случай издаването му няма основание /кауза/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 29.V.2009 г., постановено по гр. д. № 213/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 758 по описа за 2009 г.