О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 23,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 747 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3910/13.V.2009 г. на А. Г. К. от гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Т. от АК Р. , против въззивното решение № 120 на Русенския ОС, ГК, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 180/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 151 на Районен съд- Р. от 23. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1480/08 г. С последното – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени предявените в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове на настоящия касатор срещу „Д” АД-гр. Русе: 1/ за заплащане на сума вн размер на 11 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /23.ІV.2008 г./ и до окончателното й изплащане; 2/ за присъждане на сума в размер на 3 481.46 лв., представляваща мораторна лихва върху тази претендирана на основание чл. 240 ЗЗД главница, съответно за периода от 26.І.2006 г. и до подаване на исковата молба.
Оплакванията на касатора К. са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите му срещу „Д” АД-гр. Русе да бъдат уважени в предявените им размери. Инвокирани са доводи, че при договора за паричен заем не било задължително да има срок за връщане на дадената сума и когато такъв не е бил уговорен между страните по спора, връщането й следвало да се извърши след покана до търговеца-заемател.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят А. Г. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като – без въобще да формулира кои са решените от Русенския ОС процесуалноправни и материалноправни въпроси, изтъква, че атакуваното решение било в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/13.VІІ.1953 г., доколкото въззивната инстанция не била обсъдила всички доказателства по делото. Отделно от това се поддържа, че „въпросът за наличието на писмен договор, времето и начина на изготвянето му” бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото пък бил „въпросът за упълномощаването, прякото и косвено представителство”, докато по въпроса „относно страните по договор, получаването на паричната сума: в смисъл допустимо ли е трето лице, което не е страна по договора, да приеме за пренасяне парична сума, която да предаде на заемополучателя”, липсвала съдебна практика.
Ответното по касация „Д” АД-гр. Русе, така както и конституираните в процеса като трети лица- помагачи на страната ищеца К. А. К. и М. Н. Д. – двамата от гр. Р., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на К. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, касационната жалба на А. Г. К. от гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Констатация за наличието на която и да е от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да бъде направена без да е посочено главното основание за допустимост на касационното обжалване: конкретно формулиран въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд реално да се е произнесъл и същият да се е оказал решен в противоречие с практиката на ВКС или да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото. Евентуално допуснати от въззивен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила – по аргумент от текста чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, представляват не произнасяне по процесуалноправен въпрос, а касационно отменително основание, т.е. нещо различно от основание за допускане на касационно обжалване.
Но второ място, при липсата на данни процесният договор за заем да е бил сключен в писмена форма, няма как Русенският ОС да се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, щом като според касатора К. последният се свеждал до: „наличието на писмен договор, времето и начина на изготвянето му”. В един случаи писмената форма на едни договори е законово изискване за валидността им, а в други – тя е от значение само за доказването на сделката, поради което се налага извод, че в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е следвало да обоснове, че наред с атакуваното от него въззивно решение, съществува и друго влязло в сила съдебно решение, което – при същите данни относно такъв облигационен спор, да го решава по същество в противоположна насока.
В заключение, не може хипотетично поставени от касатора въпроси, които въобще не са били предмет на произнасянето на Русенския ОС, да се преценяват като такива, удовлетворяващи кумулативното изискване на законодателя да са релевантни не само за точното прилагане на закона, но и да са от значение за развитие на правото. Освен по договора за заем /в двете му разновидности/, съществува константна практика на съдилищата както по договора за поръчка /mandatum/, така и по комисионния договор, а също и по правилата за представителството /вкл. упълномощаването/ в чл. 36 и сл. ЗЗД, така че е безпредметно питането на касатора допустимо ли е трето лице, което не е страна по договора, да „приеме” – за пренасяне, парична сума, която да предаде на заемополучателя.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от А. Г. К. от гр. Р. въззивно решение № 120 на Русенския ОС, ГК, постановено на 9.ІV.2009 г. по гр. д. № 180/09 г..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 120 на Русенския окръжен съд, ГК, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 180/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 747 по описа за 2009 г.