О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 293 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 244/15.І.2009 г. на А. за с. к. /по-нататък АСК/, подадена от процесуалния й представител юрисконсулта Б. Ц. против решение № 636 на Пловдивския апелативен съд, ГК, постановено на 4. ХІІ.2008 г. по гр. д. № 773/08 г., с кое е било потвърдено първоинстанционното решение № 35 на П. ОС от 10.VІ.2008 г. по т.д. № 4/08 г.
С последното, като неоснователна, е била оставена без уважение молбата на А. по чл. 193 ГПК /отм./: за допълване на постановеното по същото дело решение № 20/9.ІV.2008 г. по облигационния й спор с „П” АД-гр. Ракитово – относно дължими от този търговец неустойки по сключена с него на 27.І.1999 г. приватизационна продажба.
Оплакванията на касатора АСК са за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при „неточно изясняване на фактическата обстановка, довело до необоснованост на фактическите констатации и изводи” на въззивния съд. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, допълващ осъдителното въззивното решение в насока, че присъждането на 4 неустойки за забавено плащане на поредните 12-та, 13-та, 14-та и 15-та погасителни вноски от цената на приватизационната продажба в размер съответно на 42 772.12 $, на 32 724.28 $, на 23 506.15 $ и на 13 806.80 $, следвало да се счита „до датата на окончателното плащане” на всяка една от тях.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът АСК изтъква, че налице била предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, доколкото с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправният въпрос: „следва ли да се присъди неустойка за забава изпълнението на определено парично задължение за период от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на неизпълненото задължение”, при положение, че според изричната клауза в процесния приватизационен договор неустойката била дължима за всеки просрочен ден, неизпълнението в срок на главното задължение било надлежно установено по делото и същевременно нямало доказателства дългът да е бил погасен към датата на постановяване на осъдителното решение? С. А. -касатор този въпрос бил релевантен както за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитие на правото въобще.
Ответното по касация „П” О. със седалище в гр. Р., област П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на АСК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него ще следва да бъде отказан на касатора АСК, са следните:
В изложението на А. по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва обосновка в какъв аспект релевираният материалноправен въпрос, освен от значение за точното прилагане на закона, удовлетворява и кумулативното изискване на законодателя да е от значение за развитие на правото. При наличието на константна съдебна практика досежно крайният меродавен момент, до който може да се претендира вземане по неустоечно съглашение, от значение за развитие на правото би било междувременно настъпило обстоятелство, налагащо тази практика да бъде изоставена, за да бъде възприето различно от досегашното разрешение. Наличието на такова новонастъпило обстоятелство обаче, не се поддържа от страна на касатора АСК. При това положение релевираният в изложението материалноправен въпрос: досежно действителният размер на процесните мораторни по естеството си неустойки, ще следва да се преценява като разрешен от въззивния съд в съответствие с десетилетна трайна практика на съдилищата в Републиката, че размерът на неустойката трябва във всички случаи да е определен или поне определяем, а също и че съдът не може да пререшава въпроса за размера и дължимостта на неустойката, вкл. и посредством допълване по реда на чл. 193 ГПК /отм./ на веднъж постановеното по такъв облигационен спор осъдително решение. Нещо повече, касаторът АСК е бил надлежно обвързан от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от своя устройствен правилник, съобразно която предявяването по съдебен ред на вземания за неустойки /на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗПСК/ се предхожда от изрично решение на ИС на А. за „начисляване” на така претендираната неустойка, както и за последващото превеждане в приход на централния републикански бюджет на получени неустойки, които преди това са били „начислени”. Поради това по съдебен ред е недопустимо да се предявява нещо (ultra petitum), което излиза извън точно разписаните правомощия на АСК по силата на приложените към исковата й молба по делото две протоколни решения на нейния И. съвет. В заключение, правната несъстоятелност на поддържаната от касатора теза за допустимост на касационното обжалване, в случая се проявява в обективната му невъзможност да обоснове конкретен обжалваем интерес.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното от АСК въззивно решение, с което е била оставена без уважение молбата й по чл. 193 ГПК /отм./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 636 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 4. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 773/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2