О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 17.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 588 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 220 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4547/29.VІІ.09 г. на И. И. Б. от В. , подадена против определението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 14.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 663/09 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 131 на Пазарджишкия ОС от 26.V.2009 г. по т.д. № 5/09 г. в обжалваната негова част – за отказ да бъде привлечено като трето лице-помагач в процеса „Б” ЕООД В. , както и за приемане за съвместно разглеждане на обратния иск на ответника И. Б. срещу това дружество.
Оплакванията на частния касатор И. И. Б. от В. са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, с оглед на което той претендира касирането му и /независимо от довода си за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила/ постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за привличане на подпомагаща страна и за приемане за съвместно разглеждане в процеса на неговия обратен иск срещу нея.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, предназначено да обоснове в случая приложно поле на частното касационно обжалване, касаторът И. Ил. Б. изтъква наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното определение, бил този дали „при постановяване на съдебния акт следва да се обсъдят всички доказателства и доводи на страните” и затова той бил такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
Ответното по частната жалба „В” ООД -с посочен по делото съдебен адрес в гр. П., не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените от Б. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на И. И. Б. от В. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, които запазват значението си и при действието на ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г., преграждащо по-нататъшния ход на делото определение не е налице при отказ за встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 174 и на чл. 175 ГПК /отм./, защото третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. Напълно припокриващи се по смисъл с цитираните в това тълкувателно решение две разпоредби от ГПК /отм./ са текстовете на чл. 218 и чл. 219 от сега действащия процесуален закон, озаглавени съответно „Встъпване на трето лице” и „Привличане на трето лице”.
От друга страна, всяко едно определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи само на двуинстанционно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу такива определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Настоящият случай обаче не е такъв: налице е отрицателно произнасяне на първостепенния Пазарджишки окръжен съд, сезиран с исковете на „В” ООД, което е било потвърдено от въззивната инстанция. В този смисъл посочването на Пловдивския апелативен съд, че определението му подлежало на касационен контрол, е без правно значение. Отделно от това се налага констатацията, че релевираният в изложението на частния касатор въпрос няма как да е такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по същността си той обективира отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. ІІ-ро ГПК. Нито едно от отменителните основания при неправилност на съдебните актове на въззивния съд обаче, не може да бъде отъждествявано с основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед всичко изложено частната касационна жалба на И. И. Б. от В. ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. И. Б. от В. , подадена против определението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 14.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 663/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 588 по описа за 2009 г.