` О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 09.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 577 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2366/24.ІІІ.2009 г. на Х. Г. Х. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Н. от САК, против онази част от решение № 166 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 10.ІІІ.09 г., постановено по гр. д. № 2387/08 г., с която е бил отхвърлен неговия осъдителен иск с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу застрахователната компания „Л” АД-София, съответно за разликата от 30 000 лв – до предявения с исковата молба размер от 42 000 лв..
Оплакванията на касатора Х. Г. Х. са за постановяване на горепосоченото решение на САС в обжалваната негова отхвърлителна част при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира за неговото частично касиране и – независимо от довода си за допуснати процесуални нарушения – да бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът му срещу застрахователя по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ да се уважи в пълния му предявен размер, т.е. за още 12 000 лв. В жалбата са инвокирани и доводи, че при постановяването на решението си в тази негова част САС бил „нарушил принципа на справедливостта и оттам чл. 52 ЗЗД”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. сочи едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изтъквайки, че приложението на чл. 52 ЗЗД представлявало материалноправен въпрос, решен от САС „в крещящо нарушение с практиката на ВКС”, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а същевременно точното прилагане на чл. 52 ЗЗД било „от значение за правото”. Приложени са Опр. № 370/14. ХІ.2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч.т.д. № 426/08 г., както и Опр. № 4/6.І.2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 354/08 г., като същевременно се поддържа, че в производство по чл. 288 ГПК от страна на касатора не се дължи прилагане на решения, „които противоречат на практиката на ВКС”, понеже последният „в не едно определение е заявил, че познава съдебната си практика”.
Ответното по касация „Л” АД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в касационната жалба на Х. Г. Х. от София оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на Х. Г. Х. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Недопустимо е проведеното от касатора отъждествяване на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, от една страна, с основанието за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от друга. Ето защо дори и при евентуално нарушаване на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, като едно от трите основания за касиране на неправилните въззивни решения, то не би могло да представлява по естеството си материалноправен въпрос, по който САС да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Напротив, решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част съответства точно на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от решаващия съд при определяне на размера на обезщетението, което е предмет на възложеното му дело, за да не се стига до големи различия между присъдените размери „по различни дела за съвсем сходни случаи”. Касаторът обаче не посочва дори един сходен казус в практиката на съдилищата, в който присъденото обезщетение за приблизително същите по обем неимуществени вреди да надхвърля 40 000 лв. Що се отнася до представените с изложението на касатора Х. две определения на отделни състави от търговската колегия на ВКС, с които той обосновава липса на задължение да сочи практика на ВКС или противоречива практика на съдилищата, следва да се посочи, че и двете датират отпреди решението на Конституционния съд на Републиката от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г., в мотивите към което изрично е прието, че такова задължение е в тежест на касатора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 10.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2387/08 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – по осъдителния иск на Х. Г. Х. срещу З. „Л” АД-София с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 577 по описа за 2009 г.