О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 09.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 572 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12292/7.V.2008 г. на „Т” ЕО. – София, подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, постановено на 3.ІV.2008 г. по гр. д. № 250/07 г., с което, като неоснователни, са били отхвърлени както искът на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу „Е” ЕО. – София за сума в размер на 6476.42 лв., представляваща гаранционна сума по договор № 11/26.ІХ.2002 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 3.ІV.2006 г. и до окончателното й изплащане, така и неговият иск против същия ответник с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 549.08 лв., претендирана като неустойка по чл. 8.1 от процесния договор за периода от 3.VІІ.2005 г. и до 2.ІV.2006 г.
Оплакванията на търговеца-настоящ касатор са за необоснованост и за незаконосъобразност на въззивното решение на СГС, поради което се претендира отменяването му.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /молба от 29.VІІ.08 г. по делото/, процесуалният представител на дружеството-касатор адв. Г от САК изтъква, че с въззивното си решение СГС се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос „дали при така сключен търговски договор, като процесния, се дължи връщането на гаранционната сума или не?”. Понеже решаващият съд неправилно, в нарушение на чл. 20 ЗЗД, бил тълкувал общата воля на страните по сделката, с това той не бил съдействал „за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. в случая била налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Е” ЕО. – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. А от САК, както по допустимостта, така и по основателността на жалбата, подадена от „Т” ЕО. чрез пълномощника му адв. Г от САК. Инвокират се доводи, че релевираното като основание за допускане на касационното обжалване /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ всъщност е първото от основанията за касиране на неправилните въззивни решения: по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Т” ЕО. – София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Правото не би могло да се развива, ако законите не се прилагат от съдилищата точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят /арг. чл. 5 ГПК, както и чл. 8, ал. 1 ЗСВ/. Преценката дали конкретен материалноправен въпрос, решен от въззивния съд с обжалваното негово решение е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще, предпоставя, че този въпрос е съществен, т.е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване на празнота в нормативната уредба посредством известните способи за това: аналогията на закона и аналогията на правото. В случая касаторът бланкетно се позовава на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, практически отъждествявайки една от предпоставките за допускане на касационното обжалване с основание за касиране на неправилно въззивно решение, каквото веднъж е въвел в жалбата си. Когато се поддържа, че решаващият съд не е разкрил действителната обща воля на страните по сделката съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, оплакването на „Т” ЕО. е за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Такъв порок представлява първото от трите лимитативно изброени основания за касиране на всяко едно неправилно въззивно решение в теста на чл. 281, т. 3 ГПК и затова е недопустимо да се интерпретира едновременно като задължение на въззивната инстанция да „съдейства за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
С оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на „Т” ЕО. – София не попада в приложното поле, очертано от разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 3.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 250/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 572 по описа за 2008 г.