О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 27.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 643 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11381/22.ІV.2008 г. на „И” АД-София, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. П. от САК, против въззивното решение № 50 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-д, постановено на 14.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 2441/07 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на този търговец с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „М” А. – София за различни суми по 8 фактури, издадени в периода 5. Х.2004 г. – 25.І.2005 г., общо в размер на 32 266.42 лева по повод неизпълнението на сключен между страните по спора дилърски договор от 1. ХІІ.1999 г.
Оплакванията на касатора „И” А. са както за недопустимост на атакуваното въззивно решение на СГС. , така и за постановяването му като необосновано, незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че решението на първостепенния съд, което било валидно /допустимо/ и правилно, било влязло в сила. Поради това се претендира обезсилване на атакуваното решение на СГС. по облигационния спор и прекратяване на делото или отменяването на същия съдебен акт.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият касатор изтъква, че атакуваното решение на СГС. било: 1/ В противоречие с практиката на ВКС; 2/ С. него въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, „който е от значение за точното прилагане на закона”. В тази насока „И” АД-София се позовава на Р. 844 от 27.VІ.2007 г. на ВКС. , ІV-то г.о., постановено по гр.д. № 739/06 г., както и на Р. 5226 от 8.V.2008 г. на ВАС. , І-во отд., по адм. дело № 1898/08 г.
В писмения си отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, изготвен от процесуалния му представител адв. С. от САК, ответното по касация „М” АД-София, е ангажирало становище, че по жалбата не следвало да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на СГС. , тъй като не били налице предпоставките за това по чл. 280 ГПК, а и по същество, изложените в нея оплаквания били изцяло неоснователни и затова тя следвало да бъде оставена без уважение, вкл. ведно с присъждане на направените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че касационната жалба на „И” АД-София е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС. , счита същата процесуално допустима. Съображенията за допускане на искания с нея касационен контрол по същество са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „И” АД-София е посочил като главно основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване същественият процесуалноправен въпрос относно момента на влизане в сила на всяко едно първоинстанционно решение, а оттам – и за допустимостта на въззивното, което единствено може да е предмет на касационната жалба. Налице е противоречие на последното с цитираното в нарочното изложение Р. 844 от 27.VІ.2007 г. на ВКС. , ГК, ІV-то г.о., постановено по гр. д. № 739/06 г. и отнасящо се до приложението на чл. 219 ГПК /отм./. Макар да се касае за посочена от касатора практика на отделен състав от ГК на ВКС. , която може да субсумира под хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, релевираното от „И” АД-София първоначално основание за допустимост на касационното обжалване /по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ е налице, тъй като обжалваното въззивно решение на СГС. е в противоречие и със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 от ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. но ОСГК на ВКС. относно разпоредбите в процесуалния закон, „чието нарушаване води до недопустимост на решението, защото уреждат абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и диспозитивното начало в процеса като предели на процедирането на съда”.
В заключение, макар цитираната в изложението на касатора решение на състав на Върховния административен съд да е напълно неотносимо към която и да било от законоустановените предпоставки за допустимост на касационното обжалване, а и позоваването на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК да е некоректно, доколкото кумулативното изискване на законодателя е съществения въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще, в случая ще следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от СГС. въззивно решение от 14.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 2441/07 г. в пределите на жалбата, подадена от „И” АД-София. Делото следва да бъде насрочено в открито с.з. с призоваване на страните, но след като касатора представи документ за внесена по с/ка на ВКС. държавна такса в размер на сумата 645.33 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-д, от 14.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2441/07 г.
У К А З В А на касатора „И” АД-София, чрез процесуалния му представител адв. П. П. от САК, сл. адрес, гр. С., ул. „.. Гурко” № 45, ет. І, ДА ВНЕСЕ В 1-СЕДМИЧЕН СРОК от съобщението по с/ка на ВКС. държавна такса в размер на сумата 645.33 лв. /шестотин четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на д.т. делото да се докладва на председателя на първо отделение от ТК на ВКС. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2