О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 398 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4081/20.ІІ.2009 г. на „Я” Е. – А. с вх. № 5009/26.V.2008 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Л от АК- П. , против въззивното решение № 83 на Пловдивския ОС, ГК, от 15.І.2009 г., постановено по гр. д. № 2378/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 82 на А. районен съд от 20.VІ.2008 г. по гр. д. № 1138/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД, предявени срещу В. А. Б. от гр. С. за заплащане на сума в размер на 8 941 лв., представляваща претендирано авансово плащане по чл. 3 от сключен помежду им на 2 юни 2007 г. договор за изработка, както и за заплащане на сума в размер на 2 350 лв., претендирана като уговорена неустойка по същия договор, съответно за периода от 2.VІ.2007 г. и до 30.ІХ. с.г. и представляваща „0.2% от договореното, съответно от забавеното”.
Оплакванията на търговеца-касатор са както за необоснованост и за незаконосъобразност, така и за постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира касирането му като неправилно /арг. чл. 281, т. 3 ГПК/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите му претенции да бъдат уважени в предявените им размери, като бъдат присъдени и всички направени от д-вото съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, дружеството-касатор релевира единствено предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приемането на изработеното по реда на чл. 266 ЗЗД, както предварително условие за плащане на аванса, уговорен между страните по сделката и този въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за „правилното” развитие на правото понеже липсвала съдебна практика „по искове за заплащане на договорени авансови плащания”.
Ответницата по касация В. Ат. Б. от гр. С. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „Я” ЕООД А.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на „Я” ЕООД А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в конкретния случай не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на търговеца-касатор ще следва да бъде отказан, са следните:
Не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване.
Сезиран с иск за присъждане на дължимо „авансово” плащане в размер на сумата 8 941 лв., с атакуваното въззивно решение за отхвърлянето на тази искова претенция Пловдивският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос дължимо ли е уговореното да се изплати на части възнаграждение по договор за изработка, когато само се твърди, но не е било доказано /с годни доказателствени средства по ГПК/, че поръчката на възложителя е била вече изпълнена изцяло. В този смисъл атакуваното въззивно решение е в съответствие с константната практика на ВКС по приложение разпоредбите на чл. 258 и сл. ГПК. Това по-конкретно означава, че материалноправният въпрос, по който решаващият съд в действителност се е произнесъл, не разкрива белезите на такъв, който да удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще: уредбата по чл. 93 ЗЗД е диспозитивна и когато не е било изрично уговорено, че плащането на половината от уговореното възнаграждение в деня на сключване на договора за изработка ще има характера точно на капаро /задатък/ с произтичащите от това възможни негови функции – потвърдителна, обезщетителна, на отметнина /арг. чл. 308 ТЗ/ или целта му е в крайна сметка е била наказателна, се поставя въпрос единствено за частично престиране срещу изпълнение в смисъла на „аванс” или „аконт”. Последното би било на общо основание дължимо, ако в процеса изпълнителят е доказал твърдението си в исковата молба, че е изпълнил изцяло поръчката. В случая се налага извод, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е релевирана от търговеца-касатор посредством въвеждането на един хипотетичен материалноправен въпрос: за възможността уговорен между страни по договор за изработка задатък, с придадена му обезщетителна функция, да може да се търси самостоятелно от изпълнителя, когато не е бил платен при самото сключване на договора.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Я” ЕООД- А. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 83 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 15.І.2009 г., постановено по гр. д. № 2378/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 398 по описа за 2009 г.