О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 09.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 385 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1370/23.ІІІ.2009 г. на Г. Б. Б. от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. М от АК- В. , против решение № 31 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 539/08 г., с което, както неоснователен, е бил отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 133, ал. 1, изр. ІІ-ро ТЗ, предявен срещу „Д” ООД-гр. Варна, за разликата от 5 042.59 лв. и до 6 292.59 лв., като в тази връзка е било прието от въззивния съд, че в посочената му част процесното вземане е било погасено чрез прихващане, т.е. уважено е било възражението на търговеца по чл. 298, ал. 4 in fine ГПК.
С оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради неговата необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила /арг. чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК/, касаторът Г. Б. Б. от гр. В. претендира обезсилването му, респ. – касиране на същото и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който при игнориране на това направено след срока за отговор по исковата му молба възражение за прихващане, претенцията за присъждане на дължимия му от ответното О. дивидент за 2005-06 г. да бъдела уважена в предявения й размер, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от Б. съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Г. Б. Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че „това основание е налице абсолютно винаги, когато в касационната жалба се твърди наличието на касационни основания по чл. 281 ГПК, понеже в противен случай би следвало да се приеме, че законът допуска да съществуват решения, които прилагат закона неточно, а това вече би противоречало на чл.чл. 121-124 от Конституцията на Република България, на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи и на чл. 5 ГПК”. Въобще тълкуването на чл. 280 ГПК като цяло, можело – според касатора – „да доведе единствено до извода, че една касационна жалба по дела с обжалваем интерес над 1000 лева е винаги допустима, като т.т. 1 и 2 на ал. 1 са създадени за удобство на ВКС и страните и с оглед на чл.чл. 291 и 292 ГПК, а последното предложение на т. 3 „за развитие на правото” е неприложимо, защото по българската конституция съдът може само да прилага обективното право, а не и да го създава, съответно развива, а що се отнася до развитие на правото като наука, това също е извън правомощията на ВКС по Конституцията и ЗСВ”. В обобщение касаторът Б. изтъква в това свое пространно изложение, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността без да са били въобще сочени от страна на търговеца-ответник някакви особени, непредвидени обстоятелства, които да са го възпрепятствали своевременно да отговори на исковата молба с процесното възражение за прихващане, да бъде разгледано по същество едно вече преклудирано /с оглед на чл. 133 ГПК/ такова. Предвид липсата на съдебна практика, така релевираният въпрос бил от значение както за точното прилагане на процесуалния закон, така и за развитие на правото въобще.
Ответното по касация „Д” ООД-гр. Варна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на Г. Б. Б.
Третото лице-помагач на страната на ответното д-во – Б. Л. М. от гр. В., също не е изразявал мнение по допустимостта на касационното обжалване или по основателността на оплакванията в касационната жалба на Г. Б. Б.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Г. Б. Б. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Обосноваващата приложно поле на касационното обжалване предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът се позовава в изложението си към жалбата, визира кумулативното изискване на законодателя релевираният в изложението /в случая от процесуалноправно естество/ въпрос да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и едновременно с това същият да е от значение за развитие на правото въобще. Това следва от точния смисъл на използвания в текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сложен съюз „както и”, за който е немислимо да се счита, че бил „разделителен”. В този аспект отъждествяването на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с първото от основанията за касиране на неправилните решения /по чл. 281, т. 3 ГПК/ се явява контрапродуктивно по отношение целта да бъде надлежно аргументирано наличие на приложно поле на касационното обжалване. Отделно от това систематичното тълкуване на текстовете на чл. 284, ал. 1, т. 4 и чл. 281 ГПК – във връзката им с чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК, по необходимост налага извод, че касационното обжалване по действащия ГПК е изгубило задължителния си характер и е по естеството си вече факултативно, основаващо се на селекция на касационните жалби съобразно установени в процесуалния закон критерии. Затова не може да бъде споделено виждането на касатора, че буквално всяка една касационна жалба, в която се твърди наличието на касационни основания по чл. 281 ГПК /а и е с обжалваем интерес над 1 000 лв./, автоматично обосновавала приложно поле на касационното обжалване именно в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Напротив, както Конституционният съд на Републиката посочва в мотивите на своето решение № 4/16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г., „в крайна сметка става дума за решения по процесуален и материалноправен въпрос, които да са от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката в бъдеще, както и за развитие на проекти. Не ще и съмнение, че определението по този въпрос ще се впише в практиката на съда, но няма да има последиците на тълкувателен акт по смисъла на Закона за съдебната власт”. Наред с това ще следва да се отбележи, че преценка за неправилност не може да се прави от ВКС по отношение на въззивно решение, за което се поддържа, че то е недопустимо, т.е. такова /недопустимо/ съдебно решение няма как да е необосновано. Процесуалният порок по смисъла на т. 2 на чл. 281 ГПК е този, който дерогира преценката за наличие на отменителни основания по т. 3 на същия чл. 281 ГПК. Затова в случая не би могла да се констатира необоснованост /разбирана като неправилни фактически изводи при правилно установени факти/, когато базисният въпрос в изложението на касатора е с процесуалноправно естество: били ли са налице предпоставките за приемане на едно възражение за прихващане, при положение, че още първостепенният съд, който /за разлика от въззивния/ е отхвърлил същото, вече се е произнесъл по допустимостта му точно като „възражение за прихващане след срока за отговор” /арг. чл. 371 ГПК/: понеже за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, то може да се противопоставя на ищеца-настоящ касатор „и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция”. Очевидно е при това положение, че липсва въпрос, който да е бил за първи път решен от въззивния съд, а щом това е така, няма как констатираната липса да бъде подведен под хипотезиса на нормата на т. 3 на чл 280, ал. 1 ГПК.
С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Г. Б. Б. решение на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 539/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 385 по описа за 2009 г.