О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 12.01. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 606 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3424/11.VІІІ.2008 г. на Районен кооперативен съюз /РКС/-гр. Ч. , подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. М. от АК- П. , против решение № 169 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1053/07 г.,с което, при повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция по реда на чл. 218з ГПК /отм./, е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 295 на Старозагорския ОС от 17. ХІ.2005 г. по т.д. № 92/05 г.: за осъждане на настоящия касатор да заплати на Г. С. К. от С. сума в размер общо на 55 986.04 лв., като дължима по комисионен договор, сключен помежду им на 6.ІХ.1999 г. и издадените в изпълнение на същия фактури с пор. №№ 5* и 61 от м. октомври с.г., ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от 30. ХІІ.2004 г. и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер на сумата 43 090 лв., съответно за периода от 4. Х.1999 г. и до 23.V.2005 г., както и 5 230 лв. разноски по делото и още 3 963 лв. – държавна такса по с/ка на първостепенния съд.
Оплакванията на касатора РКС-гр. Ч. са за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради това, че то било постановено „в противоречие с материалния закон, процесуалните правила, събраните по делото доказателства, както и практиката на ВКС”. С оглед това се претендира отменявавнето му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите претенции на Г. К. от С. да се отхвърлят изцяло, като неоснователни или, алтернативно, делото да се върнело /за трето по ред/ разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК под надслов „молба”, обосноваващо, че атакуваното въззивно решение попада в приложното поле на касационното обжалване, касаторът РКС-гр. Ч. твърди, че с този съдебен акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. В тази връзка позоваването на касатора е върху три решения на отделни състави на ВС на НРБ, постановени в периода от време, когато е действала формалната отмяна на цялото търговско законодателство в страната ни, а именно: 1/ Р.249 от 18.ІІ.1980 г. по гр.д. № 2718/79 г. на І-во г.о.; 2/ Р. 137 от 17.ІХ.1955 г. на ОСКГ на ВС по ч.гр.д. № 126/55 г. и 3/ Р. 1906 от 20. Х.1959 г. по гр.д. № 5643/59 г. на ІІІ-то г.о.
В своя писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Г. С. К. от С. е ангажирал становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на
постановеното по реда на чл. 218з ГПК /отм./ въззивно решение, тъй като посочената в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на отделни състави на ВС на НРБ в периода 1955 г.–1980 г. „няма отношение към настоящия случай”, а също и защото от въпросното изложение „не става ясно с какво приемането на жалбата /за разглеждане по същество – бел. на настоящия с-в на ВКС/ ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото”. Алтернативно ответникът по касация поддържа, че изложените в жалбата на РКС-гр. Ч. оплаквания са изцяло неоснователни и поради това тя следвало да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на РКС-гр. Ч. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В изложението на този касатор по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК липсва посочване на главното основание за допускане на касационното обжалване: въобще не е бил формулиран от него онзи съществен материалноправен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие с визираната практика на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./. По аргумент от текста на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. І-во ТЗ, сключеният между страните по спора комисионен договор от 6.ІХ.1999 г. е търговска сделка и затова при преценката дали издадените в изпълнение на поетите по нея задължения три бр. данъчни фактури са били подписани от лице, неоторизирано да представлява кооперацията, на общо основание е била приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Цитираните три решения на отделни състави на ВС на НРБ, постановени в периода от 1955 г.-1980 г., когато е била в сила формалната отмяна на търговското законодателство в страната ни, не само, че не представляват по естеството си такава практика на ВКС, която има предвид сега действащата разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и по никакъв начин не могат да се отнасят към разрешение на спора, което произтича от прилагането на горепосочената специална норма на ТЗ, отнасяща се до действия от името на търговец, извършени от лице без представителна власт. Ноторно е, че след като съотношението между гражданското и търговското право е такова на общо към специално, то по силата на правилото Lex specialis derogat legi generali, първото би могло да намери приложение към разрешаване на конкретния облигационен спор само дотолкова, доколкото въпросът не е бил уреден от норма на търговското право.
Що се отнася до второто основание, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, наведено от касатора РКС-гр. Ч. , а именно това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, то във всички случаи следва да е посочено конкретно, респ. да може от самото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се изведе подвеждане на фактическите твърдения на касатора към тази алтернативно дадена хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Простото възпроивеждане на текста на т. 3 обаче, не може да бъде квалифицирано иначе, освен като липса на аргументация в подкрепа на така поддържаното допълнително основание за допускане на касационното обжалване на атакуваното от РКС-гр. Ч. въззивно решение. Не може да е от значение за точното прилагане на закона, а оттам и за развитие на правото въобще, възприемането на разрешения, присъщи на друг правен отрасъл и то в хипотеза, в която не се поставя въпрос за попълване на законови празноти.
В заключение, инвокираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи са по естеството си такива в подкрепа на въведените в жалбата на РКС-гр. Ч. основания за касиране на атакуваното въззивно решение, като неправилно: противоречие с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводсттвени правила. Съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК обаче, дори и ако второто въведено от касатора отменително основание би било налице, ВКС не разполага с правомощие да връща повторно делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а е длъжен да реши спора по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 8.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1053/07 г. по реда на чл. 218з ГПК /отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 606 по описа за 2008 г.