О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 101 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5264/10. ХІІ.2008 г. на М. П. В. от гр. В., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д от АК-Варна, против решение № 165 на Варненския апелативен съд, ГК, от 31. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 286/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 494 на Варненския ОС, ГК, от 16.V.2008 г. по гр. д. № 1782/2007 г. С последното настоящата касаторка е била осъдена, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, да заплати на С. Д. С. от гр. В. сума в размер на 28 000 лв., дължима от нея по сключен помежду им на 1.VІІІ.2005 г. договор за заем с падеж 1.ІХ.2005 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от предявяването на иска /датата 10.VІІІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, а също и да заплати, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 7 000 лв. – мораторна лихва за периода от 2.ІХ.2005 г. до 10.VІІІ.2007 г., както и 2 780 лв. съдебно-деловодни разноски общо за двете инстанции.
Оплакванията на касаторката М. П. В. са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради което тя претендира касирането му /като неправилно/, а като последица от това – постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който облигационните искове на С. по чл. 240, ал. 1 и по чл. 86 ЗЗД за бъдели отхвърлени в предявените им размери, както и да й бъдат присъдени всички направени съдебно-деловодни разноски в хода на триинстанционното разглеждане на делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК: понеже „спорове от такъв характер са решавани противоречиво от съдилищата”.
Ответникът по касация С. Д. С. от гр. В. писмено е възразил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Р от АК-Варна единствено по основателността на изложените в касационната жалба на М. П. В. оплаквания, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на М. П. В. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима. По отношение на същата обаче не е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата на релевираната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията в подкрепа на такъв извод са следните:
В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката В. не е посочила главното основание за допустимост на касационното обжалване: кой е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл и той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Без формулирането на такъв въпрос е обективно невъзможно да се провери налице ли е приложно поле на касационното обжалване, тъй като той е винаги конкретен за даденото дело и обуславя решаващите правни изводи на въззивната инстанция по даденото дело, които са изградени върху точно определени факти, преценени като релевантни за изхода на спора. Недопустимо е бланкетно да се твърди, че спорове от такъв характер: облигационни, с предмет претендирано парично вземане от договор, срещу валидността на който ответникът противопоставя възражение по чл. 30 ЗЗД, били решавани противоречиво от съдилищата, щом като по всяко конкретно дело едни факти са се осъществили и са били предмет на доказване, а по друго, от значение за решаването му, са били други обстоятелства, проявили се в правния мир. Цитираните в изложението решения на ВКС /респ. на ВС – до 1996 г./, а именно: Р. № 1116/1. Х.1999 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. по гр. д. № 24/1999 г., както и Р. № 478/9.VІІ.1976 г- на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 297/76 г. по приложението на чл. 30 ЗЗД, така както впрочем и тези на Бургаския апелативен съд и на Бургаския ОС /без за последното обаче да има данни, че е влязло в сила/ по същия законов текст, не се отнасят по никакъв начин към спора, който е бил предмет на разрешаване с обжалвания от В. съдебен акт на въззивната инстанция, доколкото преценката дали дадена правна сделка е унищожаема, като сключена при заплашване, във всички случаи следва да е базирана върху данните по всяко едно отделно дело досежно това дали въобще е било упражнено психическо насилие, а също така дали реално упражненото такова е било наистина с такъв интензитет и от естество да възбуди /или не/ основателен страх у лицето, което твърди да е било подложено на такъв вид принуда. Такъв извод се налага освен по гореизложените съображения, още и при най-бегла съпоставка между обжалваното въззивно решение, от една страна, и четирите цитирани от касаторката В. съдебни решения на различни по степен съдилища – от друга, които са по приложението на чл. 30 ЗЗД.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от М. П. В. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 на Варненския апелативен съд, ГК, от 31. Х.2008 г., което е било постановено по гр. д. № 286/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 101по описа за 2009 г.