О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 12.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 426 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3987/29.V.2008 г. на А. за следприватизационен контрол /по-нататък АСК/, подадена против решение № 46 на Бургаския апелативен съд, ГК, постановено на 23.ІV.2008 г. по т. д. № 63/08 г., с което, поради погасяване на претенцията на АСК по давност, е бил отхвърлен искът й с правно основание по чл. 92 ЗЗД, предявен срещу „А” АД – гр. С. за заплащане на сума в размер на 108 240 лв., търсена като неустойка за неизпълнение на програма за осигуряване на трудова заетост през отчетната 2003 г., вкл. ведно със законната лихва върху нея, считано от 3. ХІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, както и на мораторна лихва в размер на сумата 9 145.47 лв., с всички произтичащи от това разрешение законни последици.
Единственото оплакване на касатора АСК е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете срещу ответното д-во по чл. 92 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъдели уважени, ведно с присъждане на направените от А. съдебно-деловодни разноски за трите инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият касатор изтъква, че подадената от него жалба била допустима, понеже с обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно какви били предпоставките за прилагане на чл. 20 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, но не е определен отчетният период за който изпълнението се дължи, било като едногодишен или „календарен”.
Ответното по касация „А” АД – гр. С. е оспорило в своя писмен отговор по жалбата на АСК, както нейната допустимост, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че макар касационната жалба на А. за следприватизационен контрол да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Позоваването на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на съществен материалноправен въпрос, свеждащ се до това „какви били предпоставките” за приложението на чл. 20 ЗЗД – като основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая не е годно да обоснове тезата му, че обжалваното въззивно решение попада в приложното поле на касационното обжалване. Изведените от законодателя тълкувателни критерии в този текст от материалния закон намират винаги място, когато каквато и да е неопределеност в клаузите на даден договор поражда необходимостта от тълкуването им. Като инструмент за последното самата нормативна уредба на тези критерии обаче, не предпоставя някакво „по-широко тълкуване”, каквато теза развива касаторът АСК, защото единствен предмет на тълкувателната дейност на решаващия съд са неясните уговорки в процесния договор, а не цитирания текст от ЗЗД. Буквалният отговор на т.нар. материалноправен въпрос, който касаторът счита съществен и от значение както за точното прилагане на закона, а така също и за развитие на правото, следва да гласи, че предпоставките за прилагане на чл. 20 ЗЗД обективно са били налице, щом като денят за изпълнение на задължение по приватизационния договор е определен, но същевременно никъде в договора или в приложенията му не е бил фиксиран отчетният период, в пределите на който това изпълнение се дължи: било като „едногодишен или календарен”. В случая, като е приела, че отчетният период досежно осигуряване на трудовата заетост в приватизираното предприятие не е бил договорен по календарни години, а е такъв с тригодишна продължителност, считано от датата 20.ІХ.2001 г. /според данните по делото, че тогава е станало окончателното плащане на дължимата от търговеца-купувач цена/, въззивната инстанция успешно е постигнала целеният от законодателя с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД резултат: да бъде последователно разкрита действителната обща воля на страните по процесния приватизационен договор от 11. ХІ.1999 г.
В заключение, доколкото един съществен материалноправен въпрос би се оказал релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въобще, но само в изключителните две хипотези, когато по него няма създадена съдебна практика /била тя задължителна или незадължителна – арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ или пък съществува такава /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но последната не е правилна, респ. вече не е актуална и следва да бъде изоставена, изложението на касатора АСК по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК всъщност не съдържа валидно позоваване на предпоставката по т. 3 от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложното поле на касационното обжалване.
С. оглед всичко изложено се налага извод, че касационната жалба на АСК не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 23.ІV.2008 г., постановено по търг. дело № 63/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2