О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 09.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 250 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1009/13.І.2009 г. на Т. С. Т. от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Я. Я. от АК В. , против въззивното решение № 568 на Варненския ОС, ТК, от 20. ХІІ.2008 г., постановено по търг. дело № 588/08 г., с което, както неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на касатора с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 258 ЗЗД, предявен срещу Е. „Х”-гр. Ловеч: за заплащане на сума в размер на 6 000 лв., като обезщетение за вреди, причинени му от неизпълнението на поетото от Е. по договор за строителство от 9. Х.2006 г. задължение и представляващи равностойността на изплатеното на последния по този договор възнаграждение за извършване на СМР.
Оплакванията на касатора Т. С. Т. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира отменяването на този съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на Т. срещу Е. да бъде уважен в предявения му размер или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът Т. се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже по делото бил разрешен процесуалноправен въпрос досежно квалификацията на облигационния иск, с който въззивният съд е бил сезиран, като постановеното от последния решение в този аспект било в противоречие с практиката ВКС, а и същият въпрос бил от значение не само за точното прилагане на процесуалния закон, но и за развитие на правото въобще. Твърдяното от касатора противоречие по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се проявявало по отношение съпоставката на обжалваното въззивно решение както с постановките на ППВС № 2/29.ІV.1977 г., но така също и спрямо Р. № 219/1.VІІ.1998 г. по гр.д. № 26/98 г. на ВКС, ГК, 5-чл. с-в, а и Р. № 234/234.ІІ.200`1 г. на ВКС, ГК, също 5-чл. с-в.
В своя писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК едноличният търговец Х. С. Л. от гр. Л., действащ с фирмата „Х”, е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. С от АК- В. , че не е налице приложно поле на касационното обжалване, както и че по същество, изложените в жалбата на Т. С. Т. от гр. В. оплаквания са изцяло неоснователни.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на Т. С. Т. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Релевираният от касатора Т. процесуалноправен въпрос досежно правната квалификация на иска, с който въззивният съд е бил сезиран, е решен от последния в противоречие с трайната практика на ВКС (в смисъла, който конституционният съд на Републиката влага в съдържанието на това понятие, видно от мотивите към неговото решение № 4 от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г.). Тази констатация на настоящия състав на ВКС се налага поради това, че с изрично свое определение № 1* от проведеното закрито с. з. на датата 11.VІ.2008 г. по т.д. № 588/08 г., Варненският ОС е задължил страните по облигационния спор „писмено да вземат становище по правната квалификация на иска, съобразно мотивите на настоящето определение”, а в тях дословно е прието, че исковата молба на Т. срещу Е. представлявала „изявление за разваляне на договор от изправната страна против неизправната, респ. че се претендира връщане на даденото на отпаднало основание – развален договор за строителство, за разликата между действително извършените СМР и неизпълнените такива”. Същевременно с обжалваното решение Варненският ОС е възприел правна квалификация на исковата претенция на настоящия касатор „по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД”, изрично изключваща търсенето на процесната парична сума да е на отпаднало основание – поради извънсъдебно разваляне на сключения между страните по спора договор за изработка, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, но при констатация, че процесният договор бил такъв, който визирал „продължително и поетапно изпълнение на СМР” и затова ефектът от развалянето му се проявявал за в бъдеще – по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. І-во ЗЗД, като в резултат ищецът-кредитор можел да търси защита на негативния, а не на позитивния си интерес посредством връщането на даденото на отпаднало основание.
В посочения смисъл въпросът за правната квалификация на облигационният осъдителен иск, с който Варненският ОС в крайна сметка е преценил че е сезиран, е бил разрешен в противоречие с константната практика на ВКС /вкл. на ВС – до 1996 г./, че ищецът няма задължение да сочи правното естество на претендираното от него право, т.е. да го квалифицира правно, а дори и да даде такава квалификация, тя не обвързва съда, защото той следва да я определи служебно: 66-75-І, Сб.33; 139-83-ІІІ, Сб. 185; 2224-84-ІІ, Сб. 127; 75-88-ОСГК, Б Х 14; 288-89-ІІІ, Б ХІІ 24;1208-98-V, Б 98 V-VІ 37; 108-02-5 чл. с-в Б 02 І 13; 234-01-V, Б 01 І І 20 и пр.
В заключение, тъкмо наличието на такава трайна практика на ВКС по процесуалния въпрос, по който Варненският ОС се е произнесъл с обжалваното въззивно решение, изключва наличието на допълнително релевираната от касатора Т. алтернативна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Последната би била налице, ако повдигнатият процесуалноправен въпрос налагаше изоставянето на едно възприето от ВКС трайно тълкуване на въпроса за правната квалификация на иска като служебен почин на сезирания с него съд, за да бъде възприето друго, напр., че това е задължение било на ищеца, било на ответника или представлява съвместно задължение на страните по спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 568 на Варненския окръжен съд, ТК, от 20. ХІІ.2008 г., постановено по търг. дело № 588/08 г.
У К А З В А на касатора Т. С. Т. от гр. В., ул. „Д” № 11, ап. № 2* от съобщението да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/ и в пределите на същия да представи в канцеларията на този съд препис от банковото бордеро, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасянето на допълнителната д.т. делото да се докладва на председателя на Първо отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 250 по описа за 2009 г.