О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 18,05, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 932 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4522/28.VІІ.2009 г. на „Е” А. – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Б. от САК, против решение № 60 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 6.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 19/2009 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно и субективно съединените искове на дружеството-настоящ касатор с правно основание по чл. 646 ТЗ, предявени срещу кооперация „П” – София и „К” ЕООД /в несъстоятелност/-гр. Пловдив, имащи съответно за свой предмет прогласяване нищожността на следните три плащания, извършени от търговеца несъстоятелен длъжник след обявената начална дата на неговата неплатежоспособност: 1/ На сума в размер на 382.40 лв. на датата 27. ХІІ.2005 г.; 2/ На сума в размер на 277.34 лв. на датата 18.І.2006 г. и 3/ На сума в размер на 285.15 лв. на датата 2.VІ.06 г. или общо на 954.89 лв., както и за осъждане на ответната кооперация „П” – София да заплати последната на „К” ЕООД /в несъстоятелност/-гр. Пловдив, ведно с мораторна лихва върху въпросната главница за периода от 17. ХІ.2006 г. и до 13.ІІ.2008 г., възлизаща на сумата от 166.29 лв.
Оплакванията на касатора „Е” А. – София са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете да бъдат уважени, като се присъдят и всички направени от дружеството в инстанциите съдебно-деловодни разноски, възлизащи по приложения списък по чл. 80 ГПК на сума в размер на 1120 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Е” А. – София обосновава приложно поле на касационното обжалване, както с обжалваемия си интерес, който по трите негови съединени иска сумарно надхвърлял законоустановения минимум от 1 000 лв., така и с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че било в противоречие с практиката на ВКС произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос досежно това дали намаляването на масата на несъстоятелността като резултат от извършено от длъжника след началната дата на неговата неплатежоспособност изпълнение е предпоставка за прогласяване на нищожността му. В тази връзка се цитират и представят четири решения на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 7* г. на бившето V-то г.о.; 2/ Р. № 1209/03 г. на същото г.о.; 3/ Р. № 486/05 г. на І-во т.о. и 4/ Р. № 402/08 г. също на І-во отделение от ТК на ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация кооперация „П” – София писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателност на оплакванията, изложени в жалбата.
Ответното по касация „К” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата на „Е” А. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Е” А. – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. В процесния случай е било налице такова кумулативно съединяване на три установителни иска с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, от една страна, с два осъдителни иска съответно по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – от друга, всеки един от които е бил с цена под 1 000 лева. Меродавно при преценката за наличие на обжалваем интерес е обстоятелството, че всеки от тези общо пет иска би могъл да се предяви самостоятелно в отделно производство. Следователно обжалваемият интерес на касатора „Е” А. – София по тези искове не надвишава законоустановения минимум от хиляда лева и затова след оставяне на касационната жалба без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето производство по чл. 288 ГПК ще следва да се прекрати.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Е” А. – София, подадена срещу решение № 60 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 6.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 19/09 г. И ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2