О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 17.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 193 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 3, т. 2 и чл. 307, ал. 1 ГПК: срещу определение на състав на ВКС, преграждащо по-нататъшното развитие на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2381/13.ІІІ.2009 г. на „Ш” А. – София, подадена против определение № 23 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от з.з. на 24.ІІ.2009 г., постановено по т. д. № 44/09 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане молбата на този търговец за отмяна на влязлото в сила решение № 466 на ВКС, ТК, Първо отделение, от 7.VІІ.2008 г. по т.д. № 436/07 г., с което по реда на чл. 47, т.т. 2 и 3 ЗМТА е бил отхвърлен иска на настоящия молител, предявен срещу Е. „Л” от София – за отмяна на арбитражно решение от 28.V.2007 г.,постановено от Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация по вътрешно арб. дело № 20/2007 г.
Оплакванията на частния жалбоподател „Ш” А. – София са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително за извънинстанционното пр-во по чл. 303 и сл. ГПК определение на състав на ВКС, поради което се претендира отменяването му и постановяване на определение за допускане на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС до разглеждане по същество: в открито съдебно заседание по реда на чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК с призоваване на страните по делото. Инвокирани са доводи, че липсвал законов запрет, осуетяващ прилагане правилата на пр-вото за отмяна на влязло в сила съдебно решение по отношение такива актове на ВКС, постановени по реда на чл. 47 ЗМТА, щом като последните не фигурирали сред изрично изброените в ал. 2 и 3 на чл. 303 ГПК, отмяната на които по извънинстанционния ред е изрично прогласена като недопустима.
Ответникът по частната жалба Е. „Л” от София не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията, изложени от частния жалбоподател „Ш” А. – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна, инициирала извънинстанционното пр-во за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба на „Ш” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прецени като недопустима молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, постановено по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА, тричленният състав на ВКС, действащ в нарочното производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, е приел, че разпоредбата на чл. 47 ЗМТА има характера на особен закон и в релацията му спрямо ГПК, изключва приложението на последния по правилото: Lex propria derogat legi communi.
Същественото в случая е, че производството по чл. 47 и сл. ЗМТА има за свой предмет едно влязло в сила арбитражно решение, а понеже последното има винаги частноправен характер, а не представлява държавен правосъден акт, то неговата отмяна става по исков ред, а не и посредством обжалването му или по пътя на извънредните средства за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В този смисъл: Р. № 440/29.VІ.1994 г. на ВС, ГК, 5 чл. с-в, постановено по гр.д. № 286/94 г. (Сб. 94-18). От друга страна, макар и да е исково, пр-вото по чл. 47 ЗМТА по действащата уредба (след изменението на особения закон от 2. ХІ.1993 г.) вече не съдържа препращане към правилата на общия исков процес. Меродавно е, че с отхвърлянето на иска за отмяна по чл. 47 ЗМТА, със сила на пресъденото нещо се установява, че на конкретното арбитражно решение не е присъщ порока, на който искът е бил основан и така – с постановяването на решението на ВКС – това на арбитражния съд по спора се стабилизира окончателно, т.е. от гледище на теорията за стабилитета на решението е вече налице и т.нар. негова неотменимост – като краен предел на стабилизация, който то може да достигне.
С оглед изложеното атакуваното определение на тричленния състав на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено в нарочното пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от з.з. на 24.ІІ.2009 г., постановено по т. д. № 44/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение по ч. търг. дело № 193 по описа за 2009 г.