О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 10.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 280 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3457/20. ХІІ.2008 г. на Ц. С. Ц. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Ф. К. от АК-Пазарджик, против въззивното решение № 550 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 6. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 504/08 г., с което настоящият касатор е бил осъден солидарно с Н. Е. К. от същия град за заплати общо на „Н” О. – гр. П. сума в размер на 3117.95 лв., ведно със 167.96 лв. съдебно-деловодни разноски. Развивайки оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, жалбоподателят Ц. претендира касирането на този съдебен акт.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът Ц. С. Ц. поддържа, че налице били предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по противоречиво разрешаван от съдилищата в Републиката материалноправен въпрос: досежно имуществената отговорност на управител на О. по чл. 145 ТЗ за причинени на юридическото лице вреди и нейния солидарен характер спрямо съуправителя, доколкото решенията на ОС на търговеца нямат естеството на правни сделки и следователно с тях солидарност не може да бъде „уговорена” /арг. от т. І на ТР № 1 на ОСГК на ВКС от 6. ХІІ.2002 г./
Ответното по касация „Н” О. – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от Ц. С. Ц..
Ответникът по касация Н. Е. К. от гр. П. също не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на оплакванията в жалбата на Ц.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия окръжен съд касационната жалба на Ц. С. Ц. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. І на ТР № 1/6. ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС, правата и задълженията на участниците в търговското д-во, регламентирани с учредителния му акт не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане общата цел, с оглед на която то е било създадено. Решенията на Общото събрание на търговско д-во имат задължителен характер за всички намиращи се в членствено правоотношение с него лица, като за разлика от сделките по ЗЗД, субективните предели на този техен задължителен характер обхващат както членовете, които са участвали в проведеното ОС, но изрично са изразили несъгласие, така и онези членове на д-вото, които въобще не са участвали в онова негово ОС, на което е било прието дадено решение. Последното винаги представлява резултат от волята на мнозинството от членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за насрещни, съвпадащи, припокриващи се волеизявления. Отделно от това, видно от приложените към изложението на касатора: Р. № 1548/2. ХІІ.2003 г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 1566/02 г., а също и Р. № 1035/26.І.2005 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по т.д. № 165/04 г., е, че след като към решенията на ОС на търговско д-во не са приложими общите правила на ЗЗД за сделките, то в равна степен спрямо тях е неприложима и разпоредбата на чл. 121, предл. 2-ро ЗЗД, според която солидарност между двама и повече длъжници възниква „само когато е уговорена”.говаряне на солидарна отговорност между двама управители на О. или между управител и контрольор е възможно както в дружествения договор, но така също и с договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 ТЗ, докато в процесния случай въззивният съд е приел, че проведеното на 24.ІХ.2007 г. Общо събрание на „Н” ООД-гр. Пазарджик валидно е могло да изрази „воля за определяне на вида на търсената отговорност” от двамата свои съуправители тъкмо посредством вземането на решение за водене на иск срещу тях. В това се състои противоречието на разрешения от въззивния съд въпрос със задължителната, но и с трайната /незадължителна/ практика на ВКС касателно правната природа на приеманите от ОС на едно търговско д-во решения. Наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК изключва приложението на тези по т.т. 2 и 3 от същия законов текст – предвид техният a priori алтернативен характер.
С оглед изложеното се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното от Ц. С. Ц. въззивно решение на Пазарджишкия ОС ще следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 550 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, от 6. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 504/08 г.
У К А З В А на касатора Ц. С. Ц. от гр. П., бул. „Б.” № * от съобщението да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 62.36 лв. /шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, като в пределите на същия представи в съдебната канцелария препис от банковото бордеро, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасяне на така определената допълнителна д.т. делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2