О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 17.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 552 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 17729/27.V.2009 г. на клона на гръцката … с наименование на фирмата му „А” /…/ със седалище в София, подадена против определение № 913 на Варненския ОС, ТК, от 8.V.2009 г., постановено по ч. т. д. № 486/09 г., с което след обезсилването на първоинстанционното разпореждане № 4* от 17.ІІ.2009 г. на РС- В. по ч.гр. дело № 234/09 г. и издадената въз основа на него заповед за изпълнение с предмет солидарното осъждане на „О” ООД-гр. Варна и „О” ЕООД-гр. Варна, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, да заплатят на клона на Б. сума в размер на 650 308.38 евро по договор за кредит № 379/15.І.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението /12.І.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата 25 437.85 лв., Е БИЛО ПРЕКРАТЕНО, като процесуално недопустимо, производството по заявление на клона на Б. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу горепосочените две търговски д-ва.
Оплакванията на клона на Б. жалбоподател са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт „по съществото на спора” от настоящата инстанция, с който въззивната частна жалба на търговците да се остави без уважение или, алтернативно: връщане на делото за ново разглеждане от същия състав на Варненския ОС „с указания”. Инвокирани са доводи, че предоставянето и управлението на кредита, чиято предсрочна изискуемост е била предмет на процесното искане по чл. 417, т. 2 ГПК, било по естеството си дейност на Б. , осъществявана чрез нейния клон и че с оглед служебното начало в процеса заявлението по чл. 417 ГПК следвало евентуално да бъде оставено без движение с надлежни указания за заменяне на клона с банката, която е негов принципал.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК търговците ответници по частната жалба „О” ООД-гр. Варна и „О” ООД-гр. Варна писмено са възразили чрез своя общ управител Е. Н. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на изложените от клона на Б. оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в прекратеното частно производство пред Варненския ОС, частната жалба на „А” със седалище в София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
В действителност не са касае до частно касационно обжалване, т.е. такова по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а настоящето производство има за свой предмет атакуване на прекратително определение /по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, което е било постановено от въззивна инстанция и точно затова подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, чиито инстанционен контрол в тази конкретна хипотеза няма факултативен, а задължителен характер /арг. чл. 274, ал. 2, изр. І-во ГПК/.
Разгледана по същество частната жалба на „А” А. е неоснователна.
Преценката на въззивния съд за процесуална недопустимост на заповедно производство, инициирано от клон на чуждестранна банка, лицензирана да извършва дейност в Република България, е законосъобразна. Заявител в заповедното производство може да бъде само правоспособно лице, докато дефинитивно клонът на търговец не притежава правосубектност, защото не е юридическо лице. Правилото на чл. 20 ТЗ, отнасящо се до подсъдността по спорове, произтичащи от преки отношения с клон на търговец, според което исковете на третите лица могат да се предявяват „срещу търговеца” и по седалището на неговия клон, по несъмнен начин сочи, че последният не разполага с процесуална легитимация и по това обстоятелство не се спори от представителите на формалната страна-жалбоподател в настоящето частно производство. Предвид строго формалния характер на заповедното производство, което и при удовлетворяване на искането за издаване на заповед за изпълнение, не приключва с актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, то Б. принципал разполага неограничено с процесуалната възможност по чл. 60, ал. 2 ЗКИ да подаде ново заявление – вместо да се осланя на очакването си постъпилото от нейния клон заявление по чл. 418 ГПК да бъдело оставено без движение, така че подателят му да бъде заменен в процеса от нея. В заключение, предвид особения характер на заповедното производство, уредено от законодателя крайно формалистично /арг. чл. 425, ал. 2 ГПК/, правилата на общия исков процес имат на плоскостта на този нов процесуален институт ограничено приложно поле, т.е. само дотолкова, доколкото самото естество на заповедното производство би го позволило. Точно поради това прилагането по аналогия на правилото на чл. 101 ГПК в конкретния случай е немислимо.
С оглед всичко изложено атакуваното от клона на чуждестранния търговец прекратително определение на Варненския ОС, в качеството му на формална страна в този процес, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 913 на Варненския окръжен съд, ТК, от 8.V.2009 г., постановено по ч. т. д. № 486/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 552 по описа за 2009 г.